Докато котараците ... , мишоците…
Ееее ама нещата излязоха от пътя. Почвам много да се дразня! То верно, че е криза, глад, спад, стагнация и да не показвам още колко думи знам, ама всичко трябва да е с граница!
И за да съм конкретна ето това виждам
КФН едно говори (качва в нета), друго става
И веднага линквам файлчето Zapoved_bonusi-Tedi.pdf. Оригиналът не го намирам на линк, но пък си го пазя локално. Та две важни неща забраняват със заповед 229.
- Застраховател или брокер няма право да продава на цена различна, от тази в тарифа на съответния застраховател. и
- Застраховател или брокер неможе да сключва договори с които да прикрива предоставяне на комисионни или други облаги, които не са предвидени в тарифата на съответния застраховател.
И веднага превеждам какво за мен означава това.
Коя цена е различна?!
За мен всяка, което не може да се изкара от тарифата и тарифните условия. А път тука нямам тайни от „официалните условия”, все пак на Broko-то симулирам числата за целия пазар. Пък това, че мога да стигам лесно най- ниската такава ми е конкурентно предимство. Ако нещо може да се изпили от тарифата, не мога да го изпусна ако искам да продавам.
С по- малко думи: Различните цени се разпознават!
Какво е договор?
В най- общата дефиниция поведение на страните при което с действията си се опитват да се споразумеят за нещо. Не е нужно да се пише и подписва дори! А по- интересното в цялата тази дефиниция е, че идва точно от КФН в нейн коментар по повод на продажбите през интернет.
И да го направя по- простичко.
Като ми поръчва някой нещо като …гражданска отговорност, аз го оферирам за цена и издам полица имаме договор. Той ми възлага да му сключа застраховката при условията при които сме се уговорили. Като му продам под „официалната цена” (да го кажем минималното ниво, което мога да докарам по тарифа) срещу някакъв измислен аргумент (промоцийка моя, рекламна услуга тип кажи на другарче и изкарай некой лев) на практика предоставям облага по същия този договор, който ми е основа за издаване на полицата.
И пренасяме историята в нет-а, защото май аргументите ми кое точно е разход за аквизиция счетоводно не лъщят.
Приемам при директна продажба от застрахователя, че като си поръчва сам онлайн потребителя на застрахователни услуги- компанията няма разход за аквизиция. И това позволява да се оферира с една комисионна по- малко. Обаче цената по тарифа е една, няма две. Значи застрахователя оферира с полицата и договора за поръчка на застраховка и кеш бек с незабавен сетълмент.
Некой да допусна, че това може да се нарече облага!?
Да приема и, че всичко до тук не е от значение и да се загледам в думичките „в тарифата на съответния застраховател”, които не случайно повторих и на двата реда.
Кое е точно тарифата на съответния застраховател?
Тука верния отговор май за никой не толкова ясен. Наивно е да си мисля като потребител на застрахователни услуги (и аз гражданска отговорност купувам), че тази комуникация ще постигне целта си:
Да държи потребителят информиран!
Защото значителна част от компаниите на пазара си оферират твърдо на спот цена (как му върви само!?). А доколкото (неофициално) разбирам било и практика да се споделя и писмено с регулатора. Е чудя се той що не държи информирани потребителите от тези населени места за които „спот цена”-та е легализирана!?
Между другото тарифите не се одобряват. Само се показват. Ако инвеститорите са склонни да наливат капитал в резерви, застрахователят може да спамва с гражданските по списък.
Има ли рационален мотив обаче инвеститорите да го правят!?
За мен точно на нашия пазар няма. Защото
- Лоялност в потребителя не може да се изгради.
Тука левче разлика определя избора. И да се хване пазарен дял, информацията се разпространява толкова бързо, че жеста от първата година няма начин да бъде инкасиран на втората.
- Потребителят е по условие некоректен
Особено онлайн. Ако може да се икономиса някоя подробност- задължително ще се. А нормотвореца е направил ангажимента на застрахователя по гражданска отговорност безотказен. Каквото и да е декларирано при сключване, максималното което може да направи компанията при щета е да досъбере малка разлика в премията. А колко грее това при щети в чужбина е отделен въпрос.
И третото важно
- Времето е без пари на ритейл
В крайна сметка що да издребнявам за некакви отстъпки като някой дори и ги подаряват гражданските!? (и без лайк се вижда)
Аз като едни страхлив мишок, ще взема да подарявам имуществени полици за всеки познал. Гражданските ги продавам срещу пари и на цена :)
Пък и в крайна сметка всичко опира до терминология е. Модерният маркетинг би нарекъл нещатните сътрудници ривърал-и нали!?
