Електронната полица по гражданска отговорност- на котлона
Ето от тук дойде интереса към битовите електроуреди. Бърз съвет към банкера: застраховките най- добре се разбират от ЗастрахователЪ. Като да се прозре истината не е необходимо да се търси най- високото. По- добра работа върши знаещото, наречено още и професионално. Та… къде им е
Проблемът около електронната полица по гражданска отговорност?
Във вероятността за измами.
Не е лошо, но да почнем от това какъв е делът на електронните полици и защо някой толкова се притеснява от това малко число. Щото, ако делът на уеб гражданските (не проекто „нередовните“) ми беше оценката за реализация на риска, аз щях да я застраховам безплатно.
Да видим, кой разбра иронията в горното изречение, щото е чисто застрахователна. Далеч по- прозрачно е друго. Затова ще продължа с оня прост пример.
Г-н Измекярси поръчва гражданска отговорност през интернет от сайта суперТурбоУебИнсБро.бг. За да се сдобие с полица обаче му се налага да я плати. Съмнявам се, че някой от колегите от уеб сегмента ги раздават без да им дадат записаната по полицата сума. Към принта на електронния договор за гражданска отговорност (тук съм обяснила що е електронен вече), за г-н Измекярски се добавят и лепенка, която той да си лепи по стъклото на колата в свободното време и картонче, което да се чуди къде е след време. Може и още един голям зелен картон да се сложи, ако не знае че всички страни, членки на ЕС вече са транспонирали Третата моторна директива (ама това е сложно, все пак Измекярски е юръз. Не може да очакваме друго от него).
Докато Измекярски ми цъка на страницата по тема ГО, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) ни позволява, да си сключим договор за възлагане (за застрахователно посредничество от разстояние).
Простичко: Измекярски казва с цъкане- Еййй брокереее, направи една гражданска към тоя Инс, по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР. и чл. 153, ал. 2 от Кодекса за застраховане.
Въз основа на договора ми за възлагане по чл. 6 на ЗПФУР, аз му сключвам по чл. 153, ал 4 от Кодекса и договора за застраховка. И едва тука идвам в приложното поле на Кодекса на застраховане, Наредба 49 и Наредба 42 (да си я припомним, че ЕИСО- нещото с нея сработи. Не трябва само аз да я знам нали?! ). И докато съм още на тия три норми, ясно разбирам, че по сключеният от мен договор за гражданска отговорност и застрахователя, аз НЕ СЪМ страна. Страни са потребителя, който ми е възложил да съм му брокер с договор по ЗПФУР и застрахователя (който, според сегашната версия на Кодекса чл. 5, ми е дал правото да действам от негово име).
Ех Измекярски, от най- високото ниво са предвидили у мен да са и ножа и пържолата, без това да ме прави страна в процеса на хранене.
И сега
Измекярски решава да се откаже от договора си за застраховка, на основание чл. 12 от ЗПФУР
Аз съм Ок, щото с мен той има сключен само договор за възлагане. Докато не съм го изпълнила (да се чете издала полица) без фрикция го прекратявам веднага. Не съм взема пари, няма какво да връщам.
Ако съм го изпълнила му бода „Сори Мен“ с чл. 12, ал. 3, т. з 2. Кешът е в застрахователя- ходи там за прекратяване.
Нещата приключват точно толкова просто, защото няма място за ал. 5, според която и други последващи, първоначалния договор от разстояние, споразумения сключени между доставчика (аз) и други трети лица (като застрахователи) също трябва да бъдат прекратени. Да де, ама аз като доставчик не съм сключила договор за застраховка. Брокерът не е страна по договора за застраховка, нали?! А само прост пълномощник на двете страни, без никакъв друг ангажимент освен ги сдобия със споразумение помежду им.
Простичко: ЗПФУР НЕ ми създава проблем за гражданската отговорност в интернет.
За прекратяване на застраховката Измекярски остава сам със застрахователя, Кодекса и най- високото ниво. А както вече съм споделяла дори и да има разписани правила, не е съвсем сигурно, че ще сработят. И път за Измекярски, да се откаже след като си е изпълнил, задължение вменено по закон и да си вземе мънитУ обратно- няма.
Тук е точно е проблемът, за който в Новия Кодекс, не се говори също. И той няма нищо общо с интернета и 21век.
Да допуснем, че Измекярски е преборил системата. Прекратил е гражданската отговорност, но продължава да стиска принта на полицата и безцеремонно да заблуждава Пътна полиция и други беззащитни трети лица.
Може ли Измекярски да пребори системата?
Само в размислите пред медиите на най- високото ниво! Защото забравя, какво само разписва с нормите и отговорите, които дава, като му се оплакват потребители на застрахователна услуга.
Пътна полиция не е от вчера. По точно, те вече са в 21 век, щото с подкрепата на Гаранционния фонд се сдобиха с таблети. Та и информационна система, която наред със справката в реално време, има ли колата зелена отметка в ГФ, прави и проверки на регистрацията, собствеността и т.н. Значи Пътна полиция няма да повярва само на текст върху лист А4, ако няма поне едно друго потвърждение за наличието на полица.
Гражданската отговорност освен принта, в правен смисъл- копие на електронен договор, има и удостоверения- лепенка, картонче, зелен картон. Застрахователят няма да прекрати полицата, без да ги изземе. От най- високото ниво ми го потвърдиха с ето този документ.
Измекярски, ако успееш да пребориш системата, ми се обади. Аз, с моята експертиза не мога.
Що пък средностатистически потребител на застрахователна услуга да не успее, а?!
И в прав текст, вместо извод!
Конфликт в която и да е от нормите, който да пречи гражданската отговорност да се предлага от разстояние, и по – конкретно в интернет няма. Има страх от загуба на пазарна позиция. Защото в интернет всички са еднакво големи. Точно колкото е дисплея на устройството. И като не можеш на тая площ да хванеш интереса на юзъра, щото не знаеш как или не можеш да си го купиш щото не се предлага, остава само да се опиташ да пречиш! С каквото можеш- поръчкови проверки, с разни забрани по закони, с к’вото и да е друго непазарано.
Това обаче на мен лично не ми пречи… нито пък ми бърка бизнеса. Ама ме мотивира....
