Септември мина: търсят се по- добрите
Септември мина. Минаха и есенните дефилета на тарифи по гражданска отговорност. Подсказките на тенденции от предходни периоди вече са си устойчива модна линия. Сезонът обещава да е интересен. И тъй като нищо не се променя внезапно и без предпоставка, детерминантите на цената макар и поизбледняващи остават валидни. Цикъла: Времето му еволюционно поотмина. Законодателят промени ограничението във валидността на застраховката, а законозадължените- возилата. Вече времето преди коледа не е толкова крититично за след новогодишния пазарен дял. Остава само традиционния и така характерен за периода… интерес. Колата: Макар и вече не толкова естествено. Нали все пак е гражданска отговорност на автомобилистите. А и защото МПС-то само по себе си е безопасно, докато не се появи способният да задейства покритието на полицата. Цената: Въпреки че вече разхода за гражданска отговорност не е точно разход за гражданска отговорност. Застраховката при почти всички компании носи „задължителна” отстъпка по каско или поне безплатно разширение на териториалното покритие (по каско) при издаден сертификат. За разлика от предходните периоди обаче вече почти всички поставят сериозен акцент и върху детайлите. Кой, къде и защо кара колата: Стана емпирично ясно, че КАТ все още не иска да споделя тайните си за провинилите се водачи. Те път от своя страна не говорят за провиненията си, а просто избират друг застраховател. Затова бонус малус- няма, пък и е безсмислено да се прави локално (само върху данните на един застраховател). Кой до колко е по в дясно от средния риск може само да се предполага- по косвени ориентири. Къде живееш, какъв ти е регистрационния номер и какво правиш с тая кола. Защото просто е по- малко вероятно е комшията ми на село да надроби същите поразии като една маршрутка по Цариградско. Да си евро-немобилен европеец си остава бонус. При това прогресиращ. Защото европейците извън България са си по- скъпи, пък и съдебната им система работи. Технологията вече е от значение (на изчисление разбира се). Премията нараства, но ефективната цена не винаги. Даже напротив! За предпочитания рисков профил всяка компания се предоставят преференциални ценови коридори. Гражданската отговорност си е една забавна застраховка. Почти феноменално! Задължителна е и законодателно е регламентирана почти идеално (от гледна точка на потребителя разбира се), всички я продават при фиксирани лимити (щото е нееластично търсенето), но средната премия е повече от ниска за да бъде застраховката рентабилна. И в цялата тая ситуация застрахователите вършат ли вършат чудеса от нищото (защото агрегатни данни няма) за да крепят имидж, платежоспособност и пазарен дял. Не е лесно да си застраховател особено на тримесечие!