Несъвършенствата ми пречат: Хроника за живота на една зелена лепенка
Застраховането е уникален бизнес! Професионален, сложен, труден и един от малкото, които засяга всяка сфера на стопанска или лична дейност. Извън красотата на същността, е сериозно регулиран и обременен с тежка отчетност. И понеже това е малко, локално съществуват не една на брой особености за които ще поразказвам…
Класиката на пазара- задължителната гражданска отговорност.
На пръв поглед застраховка като всички останали- договорче за покритие между две страни. На практика обаче: не само! Защото публичната сигурност на застраховката през гаранционен и осигурителен фонд не може да не е и демонстративна. Та нали именно с тази цел за всяка полица си раздаваме стикери и талони.
Що ми е стикера?
За нищо друго, освен да удостоверява, че имам сключена застраховка. Ама аз това си го знам, нали имам полица. Да допуснем, че ще удостоверява пред трети лица. Да, ама третите лица на стикер не вярват! Искат полица. И с право. Удостоверението за ангажимент НЕ Е ангажимент! Но въпреки недоверието, ако я няма зелената лепенка на стъклото, имат право да ми искат по 50лв.
Стикерът е галеник на нормата! Няма друга лепенка, която за всяка стъпка да получава писмено внимание в поне два екземпляра!
Та как преминава живота му?
За да стане поне дума за неговото създаване трябват „указания относно условията и реда за издаване, отпечатване и администриране”. Сигурно има, не съм ги чела. Но това е най- без значение щото и да се прави периодично е с дълъг цикъл.
За да се сдобие с тоя стикер застрахователя трябва
- да го заяви,
- Да го плати и
- чак тогава да го получи от гаранционния фонд.
Няма начин да не си списват по неколко документи за взел- дал. И от тук започва приключението… Гаранционният фонд почва да прави поименни регистри, за всяка лепенка: на кого е дадена, кой я е върнал, кой я е продупчил накриво, кой я е скътал, на кого са му я свили… и за да стане възможно всичко това 100 000 застрахователно заети биват впрегнати да … помагат.
Застрахователите, разтоварили лепенките, почват писането за търговската мрежа: офиси, брокери, агенти. И за всяка дадена- протокол! В два екземпляра срещу подпис. Да сложим и неформалните търговци, щото и на тях едва ли им ги дава без документ, поне един. Хиляди часове работно време, хартия, тонер и мастило с полза на нейно величество!
За да стане валидна лепенката трябва и да се обработи- с по три дупки за валидност и две операции по залепване на различни документи. Работно време на специалисти, повечето с университетско образование, в дейност неизискваща каквато и да е подготовка.
Но това не стига, щото тя трябва да се върне, пак в писмен съпровод. Добрият случай е неналично- щото важната част от нея е сдадена на клиента. Вярно в общ отчет с полицата (три, четири екземпляра), но със същото загубено време за опис. Наличното връщане е малко по- тежко, щото за него отчета не стига. Трябва и да се плати. С това още разход на хартия и време. И цялата работа по отчетност на два пъти, за да може гаранционният фонд да поддържа регистрите си и разбира се да ги актуализира месечно.
Има и по- екстремни ситуации, в които лепенката случайно или от нужда изчезва (открадната, загубена или просто не може да се отлепи цяла от старото за новото стъкло). Ако е при клиента- молба (писмена, но в едни екземпляр) и разбира се загубата на време и хартия. Срещу нея получава нова лепенка, а далия я- горната процедура по отчет. Безследното изчезване се популяризира, печатно в един централен ежедневник.
И понеже живота на лепенката е кратък, а колекциите по стъклата забранени, на изпроводяк харчи още малко време за разлепване. И целият този зор за 2,5млн. автомобила само срещу формалните 1,40лв. за сътворителя и! А ефективно!?
