Искам договор с НАП
Айде сега да си побъбрим за теория. Тя е нещо като изворче. Пиеш и поглеждаш на света с други очи. Пък и за какво друго може да се отвори дума на фона на кипящите промени!? ГО-то почна да се електронизира. Не се знае докъде ще стигне. Всеки знае с какво се занимава НАП. С данъци. Е не само, но основно. А какво е данъка? Принудителен трансфер на покупателна сила от страна на стопанските субекти (наречени данъкоплатци) към държавата. Учебникарско е, но пояснявам. Данъкът е безусловно задължение за тези, които имат какво да дадат, да го предоставят на държавата (уви ексклузивния собственик на бранда „публично благо”). Данъците са неизбежни Няма да цитирам изтъркания лаф от политическото четиво за дявола. Всеки го знае. Раждаш се и вече си длъжен. Данъците просто се плащат Сега взимам заплата, имам къща или просто си купувам макарони- сега го дължа. Нещо като консуматив. Трябва ти за да го подкараш нататък. По- важното. На НАП в част от случаите въобще не му пука кой на практика го плаща. За други очаква само да ги информирам. „От днеска съм аз с новата кола” например. И така сме в хармония. Аз съм длъжна, знам за колко и си ги давам. Не се обременяваме с административни формалности от сорта „съгласен съм и приемам общите условия за облагане на дохода”. Не се споразумяваме, просто щото няма за какво. И тази схема си работи перфектно! Данъците са с родословие Фамилията на данъците има и по- далечни роднини. Генетично свързани, ама не точно от семейството. Обобщено казани квази данъци (или парафискални такси/ плащания). Основната разлика с фамилията, е че квазито-то не са били така добре уважени от законотвореца. Било то щото не са толкова обхватни или просто са без специално значение. Стига данъци!Все пак съм застраховател. За гражданската отговорност какво имаме!? Безусловно задължение. Имаш кола- трябва ти застраховка. Без коментар и без съмнения! Ако нямаш скъпо, а в проект да стане и лошо. Значи гражданската отговорност е също толкова задължителна колкото данъка. От данъка не можеш да се откажеш. Например щото номера на IBAN-а не те кефи да прекратиш отношенията си с НАП. В обхвата ли си- ще плащаш. Ако вече си я купил от ГО-то няма начин да се отървеш. Е има и вратички, но те важат и за двете задължения. Ако направиш колата тоталка и си върнеш номерата в КАТ и застрахователите и данъчните спират да те броят за клиент. Та дори и ти връщат част от предплатеното. Значи и гражданската отговорност е също толкова неизбежна колкото и данъка. Ако не си плащаш данъците ти се трупат наказателни лихви а след време и те ухажват и през съда. За ГО-то се борят глоби, а при събитие- по реда на данъчните. Значи на гражданската отговорност също като на данъка и стига само да се плаща. И на толкова много прилики се чудяЗащо аз за гражданска трябва да сключвам договор!? Двустранен, та и писмен!? Договор с НАП нямам. Има ли разлики!? Няма. Дори и факта, че при застраховката срещу клиента седи не държавна структура, а няколко търговски дружества не може породи съмнение. Защото продукта, който се предлага е унифициран. Тотално еднакъв, при общи правила и регламенти. При така данъчния фон на всички приказки до тук дори излиза, че застрахователите вършат тежката работа на държавата, като администрират задължителни и неизбежни отношения. Като това генерира приятния бонус на потребителя да има право на избор кой доставчик да предпочете и при каква цена. Къде тоя лукс при данъчните!? Е защо ги мъчат застрахователите тогава? Логичен въпрос. Не би ли било добре застраховката на гражданската отговорност на автомобилистите да се приема за сключена и по косвени признаци. Заявил си желание, избрал си, платил си. Разчуло се е през ЕИСО- нещото. Е може ли да не си съгласен да направиш при тези обстоятелства неизбежното!? Сигурно може, ама ако е така трябва първо да се пита „кой му даде кола на този!?”
