Brokoза застраховките!

Като избраха Караиванова за председател на КФН си казах: „Може този пък да е за добре. Жената е добре образована“. Проекто ръстът на таксите за предоставяните от надзора услуги, и най- вече мотивите към него, обаче ми правят драматично наложително да припомня някой принципи от публичния икономикс. Все пак дипломираните финансисти трябва да се подкрепяме. Пък и как регулаторът би взимал правилните решения, без активната подкрепа на обществеността.

Посмятах вече колко скъп е излиза човешкия ресурс на регулатора за 2015г. И да не е колкото са пожеланията, такъв е пазара. Беден финансов пазар- гладни държавни служители. И понеже връзката е пряка и само в тази последователност, ще почна от принципите. Защото без тях нищо различно няма да се случи.

Набързо ви спестявам общите правила за определяне на данъците (таксата също е форма на принудителен трансфер на покупателна сила от страна на стопанските субекти към държавата), като справедливост, неутралност, ефективност, простота, универсалност и т.н. и т.н. Нали говоря на дипломирани финансисти. Трябва да е повече от ясно.

Колкото и да ми е специално застрахователо, трябва да призная, че в таксата за надзорна услуга няма нищо различно от това за всяка друга услуга, предоставяна принудително чрез публична институция. И за паспорт, и за стабилност на финансовия сектрор, принципите са еднакви.

Какво е таксата за публична услуга?

Простичко: Таксата е цената за определена публична услуга (или право).

Цената на публичната услуга е равна на себестойността на нейното създаване. Все пак институциите, за разлика от частните субекти не работят за печалба. Ако допуснем, че цената е по- висока от себестойността, то това би означавало, че таксата води до преразпределение. Т.е. би я превърнало в данък. От там и съмнения за справедливостта (малки и големи пазарни участници да плащат еднакво).

Три са принципите, които трябва да обуславят въвеждането на такси.

1. Правомощия
2. Ефективност
3. Отчетност

Правомощия за налагане на такси

Дадена публична структура може да налага такса за свои услуги, само ако е оправомощена да ги предлага. До тук разминавания в теорията нямаме. Задължение на КФН е да гарантира, че пазарните участници са в комфорт с действащите правила.

За съжаление обаче нашето законодателство не дефинира обхвата на правомощията. А той определя вида и обхвата на разноските (правите разлика с разходи, нали?!), които следва да бъдат компенсирани, както и видовете такси, които могат да бъдат налагани. Ето това например е една от причините в новата тарифа да има много повече видове такси за услуги, отколкото в старата. И ако утре КФН реши да взима по нещо и за вдигане на телефона на поднадзорно лице или отговор на писмо, няма нормативно основание което да попречи.

Около правомощията има още две съображения за съобразяване.

Първото е съвсем в унисон с мотива - дефицит (няма пари- вдигаме таксите). Свръх възстановяването на разходи трябва да е повече от добре обосновано, защото води до неравенство между сегашните и предшестващи потребители на услугата. С прости думи, при същото качество на надзорната услуга всеки нов, който ще опита да влезе на пазара необосновано ще плаща за нещо, което няма вероятност да получи (стар дефицит). Ако някой ми намери рационален мотив за подобна незряла практика, ще го поздравя.

Вторият аспект са крос субсидиите. Това е ситуацията при която институция, предлагаща повече от една услуга, финансира едната за сметка на другата. Да речем с таксата за текущ за брокерите се финансира текущия надзор на инвестиционните посредници. И докато в тази насока съображението против не е толкова видно, не може да се пропусна изискването, наличието на крос субсидия да бъде добре мотивирано и най- вече при изрично възложено правомощие, институцията да го прилага.

Ефективност на таксата

Ще го повторя. Таксата е цената на дадена публична услуга, т.е. финансовото изражение на разходите за нейното предоставяне (преки и косвени). Ефективността при определяне на цената, предполага добро познаване за „производствения процес“ и свързаните с него разходи. Простичко казано, като текущият надзор за брокер се изразява с две дистанционни проверки на предоставени отчети на година, с ниска вероятност за насрещна проверка за достоверност, 12% вероятност за физическа проверка, 5% вероятност за жалба на потребител и 10% вероятност за промяна на оповестени обстоятелства и фиксиран разход от х- лева за поддръжка на данните за конкретния субект, то таксата трябва да е равна точно на толкова. И нито лев повече.

Ефективността означава и предлагане на колкото може повече, при дадено качество, или колкото може по- качествени услуги при определено количество, за цената която се плаща. Примери доста. Но да речем при 12% вероятност за проверка на място, при равни други условия не трябва един брокер да е по- често проверяван от друг. Облагодетелстван е с необосновано различини разходи.

Освен адекватност, ефективността предполага и достатъчност. А тя налага периодично преразглеждане на себестойността и актуализация. Три години са обичайния период за преразглеждане на достатъчността при относително статични пазари, какъвто си имаме.

Отчетност

Консултациите с обществеността за първата стъпка. Следващата е прозрачността в определянето на себестойността и администрацията на постъпленията. И в добрия случай на работеща публична структура, отчетността би означавала и оценка на съответствието с общите цели на институцията, с пазарните права и свободи на участниците и адекватността на упражнената принуда при налагането на таксите.

Излишно е от пожеланията на теорията последователно да коментирам кое не е така при нас. Прочетете обосновката към проекто промените. В мотива „трябват сигурни пари без друг ангажимент за конкретно разписана работа“ е ясно, че публичен икономикс няма.

Още по темата:

За себестойността на надзорната услуга в страните с драматично по- високо застрахователно проникване

Кой трябва да плаща надзорната услуга?

Оценка на въздействието в няколко размисли за пазарните деформациите от промените