Кой трябва да плаща за надзорни услуги?
До преди дни беше на обществено обсъждане промяната на закона за КФН в министерство на финансите. Крайно време е да поосвежа аргументите си около новите такси. И за това, както и за всичко друго в БГ, една година е нищо време. Нищо, щото нищо не се случва.
Част от аргументацията около повишаването на таксите
Изчетох доклада на Международния валутен фонд, според който е задължително таксите да бъдат променени. Това е и самият документ. Все пак той се посочва като един от мотивите за исканата промяна. В едно от малкото изречения в него, засягащо КФН, се препоръчва регулаторът да бъде финансово и оперативно независим. Логично е.
Оперативно зависим ли е надзорът?
Според мен не. Поне не се сещам за един нормативен акт в който да се споменава зависимост на операциите от други публични структури, поставяне на решения (/базирани на рационални основания) под условие на външно одобрение или пък аутсорсиг на правото на позиция към трети лица. По предположение мениджърите са експерти, които в рамките на своята компетентност, законова рамка и лична мотивация са свободни да работят, както съвестта им предопредели.
Финансово зависим ли е надзорът?
Тук нещата са по- сложни, защото част от финансирането на разходите е за сметка на бюджета. Прави впечатление фразата от доклада „The main source to fund its operations is the state budget“. Как ли са го направили тия хора този извод?! Щото бюджета на институцията е публичен. Ето сметката за 2016г. 11 224 хил лв разходи, покрити с 6 521 хил. лв. глоби и такси и 4 794 хил. лв трансфер от бюджета. За 2015г трансферът е дори по- нисък. Няма споря за превода на „main“. Числата са изчерпателни. По- важното е трябва ли да има въобще трансфери от централната сметка или парите се предполага да се събират само от поднадзорните.
Кой трябва да плаща разходите на надзора?
Целта на надзорът е да предостави услуга. Най- общо наречена финансова стабилност. Ползватели на тази категория са две широки групи- поднадзорни лица и потребители на небанкови финансови услуги. Тази услуга струва определени пари за да се създаде, които трябва да се съберат от някъде. Ще наричам общо принудителните трансфери от стопанските субекти към публичната структура, плащания. Уви българският език не прави отчетливата разлика между levy, tax, fee, charge и (макар да не е съвсем в контекста) toll. Пък е все още не е съвсем ясно кой, как и на кого ще плаща. И ще се огранича само до застраховането, щото там ми е експертизата. Изводите ми са далеч по- валидни и за пенсионните дружества.
Кой потребява надзорна услуга?
За купуващите застраховки е ясно. Те искат да са сигурни, че обещанието върху лист хартия ще сработи както очакват. Трети лица пък се надяват, че гражданските им права, по точно правото им да не са обект на непозволено увреждане и на последваща компенсация, също ще бъдат защитени. И като добавим и обществения интерес в групата, обосновано раздуваме групата на потребителите на надзорни услуги до всеки, който по някакъв повод има вземане даване с българската юрисдикция. При все, че аз наслаждавайки се на финансовата стабилност в сектора, въобще не преча на комшията Гошо да прави същото.
Директният извод от тук е, че услугата „финансова стабилност“ си е чисто публично благо. Има си неделимост, има си и нулев пределен разход за потреблението. Практически е невъзможно общността на потребителите на тази услуга да бъде идентифицирана поименно, потреблението измерено, себестойността на предлагането определена и от там околичествена с някаква такса за ползване. Хората са го измислили. Отдавна. Чистите публични блага се финансират най- ефективно с данъци. Пък и е евтино за събиране.
Доходът, потреблението или богатството. Няма какво друго да се обложи. И веднага се сещам за едни 2% които се събират при потреблението на застраховки. С каква цел?! Безцелево ли?!
Има го тука момента в който надзорника, може да се окаже зависим от настроенията на главния ковчежник, но този проблем се оправя без допълнителни деформации на търсенето и предлагането. Един член в закона за данъка върху застрахователните премии и задължителна част от едни поне 30 млв потичат към надзора.
Надзорната услуга е публичното благо „финансова стабилност“ и още нещо
Част от работата на надзорника е и оперативна- разни одобрения, администриране на процедури и някакви други услуги за които потреблението е лесно околичествяемо, а потребителя лесно определяем и от тук повече от логично е тези услуги да се финансират с такси. Сега доколко едно вписване на брокер в регистър им себестойност от 7500лв е отделен въпрос. Пък като отчете и човек, как трябва да се определят таксите... важното е друго.
Кой ще плати ефективно сметката за издръжда на надзора?
От гледна точка на публичния икономикс няма особено значение кой е фактическия платец на сумата (въпрос на административно удобство е това), а кой понася тежестта на плащането. А това зависи от еластичността на търсенето и предлагането, и времето. Да погледнем например задължителните застраховки. Еластичността е близка до нула. Или си купуваш гражданска отговорност, без значение колко струва, или не караш колата. Та при тези продукти доставчиците успяват, ако не веднага, то с времето да прехвърлят цялата тежест на принудителното плащане към потребителя. Простичко, за неотделилите моето време за публични финанси, колкото и да се наложи да плати доставчика за надзорни услуги, точно с толкова по- скъпи ще станат продуктите му, за които търсенето е нееластично. Да отбележа дебело, че в групата на нееластичното търсене са не само задължителните застраховки, а и целия втори стълб на пенсионно осигурителната система.
И пак, ама още по простичко. Аз като потребител ще продължа да си плащам 2%-та процента данък (безцелно, щото като не плаща бюджета на надзора, значи тези пари не са били за финансова стабилност), ама понеже от тях нищо не стига да надзора, ще ми дойдат още разходи от пренесената през цената на продуктите с нееаластично търсене, такси. Но… и това е въпрос, пропуснат в оценката на въздействието.
В публичните финанси трябва да има икономическа рационалност. Без значение лява или дясна. Все са приемливи, ако са добре обосновани. Пък и най- голямата тежест в претенцията за повече пари за „професионалисти“ е „професионалният“ аргумент „защо“?!
