Колко по- зле може да бъде г-н Йовчев?!
Ето така НЕ работи констатацията с двустранните констативни протоколи!
Част от Европа ли?! Не само сме далеч, ами тичаме бясно в обратната посока. Ето това показа наблюдението ми от почивните дни!
След като в продължение на почти четири години популяризирам как работят двустранните констативни протоколи, само щото имам вяра в разписаните правила и задължението да се спазват, влизам в ролята на потребител на застрахователна услуга. За да съм по- точна в ролята на клиент на Пътна полиция.
Историята преди протокола
Магистрала Хемус, задръстването след първи тунел в посока Варна. Безобидна колона от няколко хиляди коли, нито една патрулка която да регулира леко понатоварения трафик, дъжд и вече двучасово търпение… и колата зад мен спира след неколко метрово преместване в моята броня. Като изключим гадния шум, проблем никакъв, щото се оказва застрахован, а щетата за мен е само надрана броня.
Отбиваме, попълвам протокола и звъня на 112 за номер. За моя изненада ми отказват, защото отскоро давали номера само за софийски ПТП-та. Недоумявам с какво това трябва да ме притеснява, като пътна полиция все още не е разформирована и моля да ме прехвърлят към тях за да си регистрирам протокола. Жената от спешния номер услужливо ме моли за изчакам. Свързва се с Пътна полиция София, но от там отказват да ми дадат номер, защото след първия тунел не бил техен регион. Информира ме за това и прави опит са ме свърже с Ботевград. От там също отказват да ми регистрират ПТП-то защото преди втори тунел не е техен регион.
Информира ме, че случаят е в компетентността на магистрална полиция. От там отказват да говорят и да регистрират ПТП-то, защото не ставало по телефона! От спешният телефон ми обясняват, че събитието ми е пуснато по общия ред за посещение от пътна полиция.
Онемявам! Вали, задръстването е дори в аварийната лента, пътувам с малко дете, знам какво да правя с това безобидно събитие, другият участник няма никакви съображения против обстоятелствата при които е възникнало, попълнила съм си протокола, подписали сме го, няма никакъв смисъл, нито нормативно основание да чакаме пътна полиция. Да не говорим за безопасността, за да спазим изискването да не напускаме мястото на събитието преди да дойде патрулката. Доколкото може с един триъгълник обозначаваме част от аварийната лента и зачакваме.
И съм прецакана! Защото и да се откажа от ремонта на бронята за сметка на гражданската отговорност на виновния, вече не мога да си тръгна. "Викнала" съм пътна полиция и съм длъжна да изчакам, колкото и да изисква това.
След около час една патрулка пробива път в купчината коли. Излиза усмихнат полицай, на въпросът ми защо се налага да чакаме, като ми трябва само номер, който се дава и по телефона, човекът обяснява, че … идва да ми го даде лично. Иска документи и полица. Питам няма ли таблет за да провери наистина?! А той със същата усмивка обяснява, че дори и дрегер няма. Само един бил, а имали 10 катастрофи.
Как да се сърдя на този човек?! Той спазва правила, спуснати му за изпълнение. На работа е в почивен, натоварен и дъждовен ден и му е трудно да я е изпълнява, защото няма необходимата апаратура.
Изчакваме още 20тина минути и идва втора патрулка (тази с дрегера). Почва да пробива път по аварийната лента, до най- близката отбивка. За да е по ясно, колко труд се хвърля за една броня, си представете следната ситуация. Три претъпкани колони с коли, а в аварийната лента патрулка със сирени, аз, другия участник и втора патрулка със светлини отзад. Докато изминем около половин километър до отбивката, две коли се престроиха преди мен, а опитът на един влекач с ремарке да се премести преди мен, се наложи да бъде осуетен изрично с натрапчива сирена от втората патрулка.
На отбивката провериха за алкохол. Късмет е май, че имаха накрайници…. След малко седене в колата, нашият полицай отсече- пиши 14. Е така ми регистрирах двустранния констативен протокол.
Колко струва един номер за двустранен констативен протокол?
Ето точно толкова струваше нежеланието на пътна полиция да ме регистрира по телефона.
Стоях на линия на спешния телефон поне 20 минути. Жената хвърли доста труд за да ми намери отговорната част от пътна полиция. Не, не ми направи услуга, защото това е процедурата. Тя е длъжна да реагира така, защото пътна полиция или въобще полицията няма общ номер на който да разпределя работата си по региони. Тя трябва да бъде пусната от спешния център. Докато аз съм чакала заради неуредици дали път някой друг не е чакал за истинска помощ?!
Загубих почти два часа лично време в чакане.
Ангажирах времето, разходих бензина и амортизацията на две патрулки за ме обслужат на място и уплътних над час работно време общо за двама служители. И всичко това за да чуя- номер 14!
Химера е, че като идват пътна полиция задължително съставят протокол. Не, номерът е за моя, който аз няколко часа по- рано си бях попълнила. Разликата е, че вместо по телефона ми до казаха на живо.
Ексклузивно по скъпо! Или за да съм по- точна безсмислено глупаво по- скъпо!
