Кво правят тия от маркировката!?
Най- хубавото на програмата „Административен капацитет” е клюкарника онлайн. Всичко за работата на правителството се качва в интернет. Още не са качили стенограмата от пленарното заседание днес, но за целите на коментара е все тая. Нали са приели предлаганите промени. Между другото колкото и да не харесвам мениджмънта на надзора (лично, защото на два- три месеца ми праща проверки, и професионално- защото част от проекто промените в кодекса за застраховане са лишени от какъвто и да е икономически разум), аргументите защо не трябват лепенки по каско изглеждат логични. Но, както повечето неща до сега- само на пръв поглед! Същинският проблем не е в лепенките (брандираните ги махнахме още при Бонев), а в условието покритието по полица каско да влезе в сила след маркиране на автомобила. Сегашните стикери говорят, в повечето случаи, кой е застрахователя само на ангажираните със застраховане. Пет компании се „маркират” при един (лепенката е видимо еднаква). Какво правят на маркировката?Няколко неща. Снимат колатаСнимката е фото оглед. Неизбежен е за сключване на полица. Все пак е добре застрахователят да знае какво приема за застраховане. Огледът има предимство и за клиента. Употребявана кола без частична щета няма. Без оглед- няма начин да се докаже, че конкретната вреда е възникнала след началото на полицата. А проблемът за доказване на основанието и размера на щетата е само и единствено на застрахования. Трайно номерират частите на автомобила.Това се прави еднократно (и в последствие, ако някоя част бъде подменена). Целта е частите на колата да станат разпознаваеми. Т.е. кои точно фар е на моята кола при сключване на застраховката. Ако производителите на автомобили номерираха частите (както правят за двигателя например), абразивната процедура при сключване щеше да бъде излишна. Номерирането на частите е по същина опис, но направен в обратен ред. Вместо да се описват серийните идентификации на частите, на всяка от тях се слага едни номер. Запазват информацията от огледа и описаИ последното нещо, които потребителят на застрахователна услуга не вижда на маркировката, е че събраната информация от огледа и описа се съхранява за периода на полицата. Между другото почти 100% от цената на маркировката (без абразивното белязване) покрива именно това- информационно обслужване. Защо му е на застрахователя маркировката?Защото така прави риска си по каско управляем. Основен проблем са частичните щети. Не е лесно да си авто застраховател в България. Много шмекери сме като клиенти. Всеки трети прави полица за да изкара нещо, да оправи колата. И докато е твърде вероятно да няма едни германец, която да си сложи счупен фар, за да му го плати застрахователя, у нас без „описа” щеше да стане бизнес. Тези компании, които са против маркировката продават полиците си със самоучастие. Лично за мен- неразбираема за обичайния клиент клауза. Защо всичко това не го прави самия застраховател?Защото е икономически по изгодно тази работа да бъде прехвърлена на външна фирма? Заради икономията от мащаба. И е толкова по изгодно, колкото по малък по каско е застрахователя. И да се върна на законопроекта. Какво забраняват точно? Действието на договора не може да бъде поставяно в зависимост от наличието на знаци, белези и други индикации (според новия чл. 187а). Е що за знак белег или друга индикация са огледа, описа или информационния регистър!? Предлагат глоби за лепенки, но не и за механично нанесени символи или микрогравировка. Това няма как да го направят защото би било дискриминационно, все пак няма да ми платят да ми заличат вече направения абразивния опис. Размахват с пръст компаниите да си сменят условията в кратки срокове. Е к’во да сменят!? Толкова медиен шум, демонстративни позиции на влиятелни хора, отделено пленарно и парламентарно време, и в крайна сметка- игра на думи. На маркировката ще и викаме вече оглед и опис. А на маркировачите- аутсорсинг партньори. И цената на аутсорсинга- ще влезе в премията. Но… както казват, ако тия дето могат знаеха и как, нямаше да ни стигнат!
