Brokoза застраховките!

Чета си от вчера проекто наредбата за „бонус- малус“-а по гражданска отговорност. Много неща не ми харесват, други направо ми противоречат на академичния бекграунд, за трети още се опитвам да намеря основание. Преценката ми е лична. В качеството на потребител на застрахователна услуга. Излиза, че периодично се повтарям но вече сме на етап обществено обсъждане.

Защо не ни е трябвала система бонус - малус до сега?

А трябва ли ни вече бонус малус?

С няколко думи какво е точно системата бонус - малус. Иронията е и през 2011г. е звучало старо... но все пак. С години слушам за необходимостта от повече справедливост в ценообразуването по гражданска отговорност. Такова е общественото настроение. То обаче е резултат на хетерогенен комплекс от фактори и в изключително нисък брой случай, функция на икономическа (айде по- тясно) застрахователна рационалност.

Идеята за дирижирано от държавата тарифиране според заслугите е повече от стара. Толкова ретро, че вече излиза от употреба в пропития от застрахователно проникване свят. С това и започва доклада на консултанта. От всички страни в европейската икономическа зона, бонус малус система има 7- Франция, Унгария, Италия, Люксембург, Румъния, Латвия и Холандия. Не е изненада, че от 28 са останали 7, като сред тях липсват развити икономики с високо застрахователно проникване, като Германия, Великобритания и т.н. Причината е третата моторна директива (199и някоя година).

Защо третата моторна директива изкорени на бонус - малуса от развитите пазари?

Защото с нея се поставя ограничение на държавата да се намесва в ценообразуването на застрахователите. Европейците са сметнали, че частна компания, специализирана в управлението на риска може да сметне по- добре при каква цена да поема ангажиментите си, пред х- тия държавен служител или междуведомствена работна група. Нещо повече, логично е като носи инвестиционния риск на това да си играе с вероятностите по гражданска отговорност, трябва да има и шанса да докара някаква възвръщаемост, а не тя да бъде определена от външни фактори.

Изключение постигат французите, които успяват през европейския съд да запазят правото си на фиксирано оскъпяване от 25% за щета. И съдебният мотив да спечелят, е че задължителното оскъпяване в даден процент не пречи на частни пазарни субекти да определят цената. Та именно върху тази съдебна практика са и останалите четири страни от групата. При две, тежестта с която причинените щети се отразяват на цената, се определя от застрахователите (Латвия и Холандия).

Как се появи необходимостта за бонус – малус в България?

Според публични твърдения на представители на Асоциацията на застрахователите, със запис в Кодекса от 2016г. и надеждата да се случи след време. Според мотивите в предложената наредба, с нея се преследват три цели:

• Справедливо преразпределение, базирано на рисковото поведение;
• Финансова стабилност на системата;
• Намаляване на ПТП-тата и породените от тях финансови и социални последици.

И начинаещите икономисти знаят, че да определен пазар има място за държавна намеса само и единствено, когато автономните частни пазарни субекти не успяват да предложат благото. А това се случва само и единствено, когато пределната му полезност при потреблението не може да бъде отразена в цената. Т.е. потреблението е неделимо или неконкурентно, или са налице външни ефекти, които не могат да бъдат обрани с цената. Изключение от пазарните принципи са случаите в които някое благо е социално желано, без значение на съпътстващата го икономическа рационалност. Такова, например е оправданието за държавното подпомагане при бедствия и аварии, като алтернатива на частното застраховане.

Проваля ли се пазара с постигането на поставените по- горе цели? И те цели на застрахователния пазар ли са въобще?!

Цената на гражданската отговорност зависи от статистика, ако има такава и конкуренцията не налага използването на други методи. За гражданската отговорност числа има достатъчно. При това проследим във времето, достъпни и подредени. Най- общо, цената за една полица е равна на средната стойност на очакваната щета + добавки за сигурност + добавки администрация и аквизиция.

Например имаме 1000 коли, от тях 3% участват в ПТП със стойност на очакваното плащане 200 000 (все пак тия 30 коли не са нацелили 20 човека). Очакваната средна щета за следващия подписвачески период е 200 лв. едни 10% добавка за сигурност и 20% за администрация и аквизиция и идваме до тарифна стойност от 260лв.

Цената на застраховката не зависи от нищо друго, различно от очакваните плащания при щети от ПТП-та. Останалите компоненти са административни или статистически. И за да е по просто, за да знае застрахователя за колко да продаде една полица, му е важно да има достоверна оценка за средната щета за даден рисков клас. Безразличен е за косвени фактори като гримирам ли се в колата по светофарите, пея ли докато карам или пиша ли в чата, чакайки на червено, или каквото и да е друго, докато в резултат на точно тази причина и в нейно следствие не му регистрирам неоспорим повод за плащане.

Застраховането е бизнес на големите числа. Колкото повече наблюдения има над определена случайна величина, толкова по точна и стабилна във времето е оценката на нейната средна стойност. С други думи колкото по- голям е портфейла на застрахователя, толкова по- точно определяема е цената на риска и по- стабилно е неговото развитие във времето. При достатъчно на брой наблюдения, дори екстремумите губят значение. Това е причината в тарифите си доста застрахователи да не се интересуват от рискови характеристики като причинените вреди пред предходния период. Факт, който лесно се проверява в тарифите на застрахователите и сега.

До тук изводът е, че българските застрахователи имат достатъчно данни за да определят справедлива, базирана на портфейлния им риск, цена за полица. Като видно от проверките на балансите, под мотото на които премина цялата предходна година, с политиките си на ценообразуване са успели да постигат и финансова стабилност. Почти няма и изходи от пазара на гражданска отговорност (не броя Олимпик, щото там историята е друга). Всички си стоят, работят и са финансово доволни. Все пак, ако не бяха щяхме да сме свидетели на много медиен шум, като тоя около лимитите за болки и страдания.

Същината на застрахователния бизнес е да компенсира финансови последици от реализацията на риска. Без ПТП-та основанието за съществуването му, щеше да е чисто спекулативно. И нищо повече от това. Да, имат интерес компаниите да плащат по- малко, но за това инвестират в превенция. Не застрахователите са институциите задължение да съблюдават правила, установени с и мотивирани като желани с други закони. Например правилата за движение по пътищата. Както и да караш, ако няма събитие застрахователят е обективно безразличен.

Защо въпреки всичко до тук, ситуацията на пазара на гражданска отговорност продължава да изглежда несправедлива или нестабилна, или налагаща публична интервенция?! Има ли провал на частния пазар въобще?! Все пак именно застрахователите твърдят, че са заложили изискването за бонус малус в законодателството преди почти две години...