Кой е на пазара и какви ги върши там?
На застраховките, също като на краставиците им трябва място за да се разменят. И докато за зеленчуците е в известна степен по- видно, за застраховките пазарът е обременен с повечко абстрактност.
Най общо казано с пазар се описват участниците, продукта, държавата и невидимата ръка, за която Адам Смит говори още от 1776г. Почти същото като сергиите на площада, с тази разлика че не всичко се вижда. И докато първите две могат физически да се идентифицират с нещо, държавата участва косвено посредством регулиране на правото на присъствие, отношенията между страните, установяване на минимални изисквания към продукта, техния данъчен статут и т.н. С невидимата ръка се описва онази необяснима сила, чрез която в преследване на частните си интереси участниците постигат равновесие. И колкото по- малко е участието на държавата, толкова по близо е то до оптималното.
Кои е там?
Най общо преките участниците могат да се разделят в три групи:
- застрахователни компании (производителя на краставиците),
- посредниците (агенти и брокери или с по прост език търговците на краставици) и
- клиентите (потребители ….на същите тия краставици).
Държавата е косвен участник.
Доста неща могат да се кажат какво прави тя най добре и защо няма пряко място в бизнеса, но за това, ако някой ден ми се доразказва за публични финанси.Та за участниците.
Застрахователните компании правят най- добре две неща- да дават обещания и да ги изпълняват.
Т.е. създават застрахователни продукти и гарантират изпълнението по поетите по полиците ангажименти. Създаването на застрахователни продукти е за мен най интересната част от работата на пазара. Непременно ще разкажа за мистерията на раждането на нов продукт! Щото си е свето тайнство! В най общ план то опира до дефиниране на рискове, които е възможно за бъдат покрити по застраховката, определянето на цена за всеки от тях и формулиране общите и специални условия, които да управляват застрахователните отношения. Или казано най просто за един нов продукт са необходими: тарифа, подписвачески правила, полица, общи и специални условия.
Тарифата е ценовата листа на застраховката. Най- често е представена като таблица с проценти. При застраховки, които всички предлагат при фиксирани застраховани суми (гражданска отговорност например) или ако е невъзможно да бъде определена застрахователната сума (такава е възможно да бъде застраховка злополука, с която се продава всяко билетче за лунапарк, или градски транспорт) тарифата е в премия за бройка (цена за единица). Тарифата съдържа и всички бонуси или малуси за клиента, в зависимост от характеристиките на предлагания за застраховане риск. Тарифата не е публична. Застрахователите не са склонни с лека ръка да разпространяват ценовата си политика по отношение на даден риск. Като това е особено валидно за специфични рискове, като строително- монтажни работи, застраховки на отговорности и т.н.
Подписваческите правила дефинират изискванията на застрахователя, т.е. кого е склонен да приеме за застраховане. Или казано с други думи- кой или какво стават за покритие. С тях застрахователя определя кого иска за застраховане, кого ще приеме при специални условия и на кого ще откаже. Подписваческите правила са четиво за професионалисти. Не стават за заспиване.
Създаването на полица опира до дизайн (това не е работа за застрахователи) и съдържание.
Кодекса за застраховане поставя минималните изисквания по отношение на това какво трябва да пише в полицата. Накратко това е кой на кого, какво и кога обещава, за какъв срок и дали трети разбират за цялата работа. Или казано по технически- описват се застрахователя, застрахования, покритите рискове, застрахователните суми или лимити на отговорност, премията, посредника, дата и място на сключване и валидност на договора или покритието. Задължително е в полицата да се впишат специалните клаузи ако такива биват договорени.
Отнесох се!
Та за застрахователя… освен за отглежда краставиците и гарантира че те отговарят на описанието е възможно и да продава. Не го прави най- добре, защото професионалистите за това за други:
Брокери и агенти
Брокерите са професионалните посредници. Сертифицирани, лицензирани, регулирани… Нямат нищо общо с компаниите, с изключение на договор, оправомощаващ ги да предлагат техните застраховки. Работят с когото си искат и предлагат каквото си искат, с единствената цел- да ти угодят! За теб ще направят чудеса, а ако си по- голям или специален ще наведат застрахователя да приеме я по- особените ти рискове, я при по преференциални условия. Познават целия пазар, всички и всичко на него. И най- важното работят без пари! А по същина- не правят нищо друго освен да съветват.
Не носят риск! Само пренасят полици.
Дотук с красотата, щото си има и реалност и тя е деформирана от два, оп!, три проблема.
Първият е, че за своето старание брокера бива компенсиран от застрахователя (и той все пак трябва да яде) и това до известна степен може да модифицира неговото поведение. Имено тука е разликата с по- добрите. На тях просто не им пука, колко ще получат, щото и неща като авторитет, влияние, портфейл имат значение. Да не забравяме и конкуренцията…
Вторият и третият идват от незрялостта на пазара. Както при всяко друго нещо и тук експанзията е за сметка на качеството. Не винаги брокера е брокер и не винаги професионалния посредник е професионалист.
Защо не винаги брокера е брокер!? Ами защото на първо място клиента, ТИ! не е претенциозен, не иска да знае, не е научен! Вярва, че човека срещу него е такъв само ако му го каже. Прекалено много агенти у нас работят в групички, представяйки се за брокер. Хитро, по- евтино и по същина- за твоя сметка. Не е лошо, ако ще ползваш услугите на такъв първо да провериш какво е казала преди това Комисията за финансов надзор. Или просто поискай в офертата си към тебе да включат поне пет или повече компании. Няма начин да провериш дали са верни, но ако не друго ще ги затрудниш. Лицензирания брокер носи професионална отговорност! По кодекса минималния лимит за едно събитие е над 2 млн. Доста високо число, като имаш предвид, че лимита по гражданската отговорност до края на годината е 700 хиляди, а не всички по пътищата са с категория С! И още веднъж брокера не е брокер, а „франчайнзингов партньор”. Некой си продава от името на друг. Ти няма и начин тука да го потвърдиш, че това. Точно като по бензиностанциите! А каква отговорност носи той за поразиите, които може да направи. Формално погледнато право да подпише полицата има брокера. Този, който е подписал договор за посредничество със застрахователя. Кой физически е брокера- ами неговите служители, поне със редно образование и на трудов договор. И КФН знае кои са, щото брокера периодично я информира. А сега какво става, ако полицата е подписана от лице, което не е оправомощено за това!? Интересен въпрос нали!?А къде куца професионализма!? За краткия период на развитие на пазара невероятните ни университети няма начин да подготвят достатъчното добри специалисти. У нас застраховането е занаят, почваш да работиш и трупаш знания. В белите страни обратното- акумулираш знания, придобиваш професия, пък след това се тестваш на пазара. Дълга тема и страшно изнервяща за мене. Жалко е че няма една книжка, учебник или какъвто и да у друг материал на български (не кофти превод, но то и такива няма), който да представи застраховането в реалния му блясък и сложност, такова каквото то наистина е!!! Та в контекста на тези наличности надзора е неособено взискателен, не че има и начин. Не трябва чак толкова за да вземеш лиценз… само желание, малки време и пари… Както и да е, тия два проблема са като летния грип, минават за няколко дена, но ако не те прегледа доктор може да доведе до усложнения.Агентите са другите медиатори. Разликата е, че са ведомствени. Работят само с един застраховател. (по точно два- един по общо застраховане и един по животозастраховане). Ако ти предложат оферта от повече от една компания- нещо не е наред!!! Бягай! Има уловка и пак е за твоя сметка. Агентите са много хетерогенна маса на пазара. Има и много добри има и такива, които в момента няма друго какво да правят!? Хубавото е че поне средно образование им искат (това за по- лошите). Отговорността за всички потенциални техни поразии си я носи застрахователя, ако евентуално преди това не ги е натиснал да си вземат по една професионална отговорност. Разликата между агент и брокер е като между доблоковия клекшоп и супермаркет. Всички продават хляб, но във втория има поне 10 вида и някой преди теб е проверил срока на годност!.И накрая, но не на последно място си ти! Този, около който се върти целия пазар. Клиента!НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО!Защо си най важен!? Ами защото ти определяш търсенето. А твоите нужди определят времето!И от тази си позиция можеш: Да изискваш! Да питаш! Да те информират! Да имаш претенции! Да избираш! Да знаеш! Можеш! Остава и да искаш!
