На изток от белите
Запознах се наскоро с колеги от белия свят (от страните, в които застраховане не е мръсна дума, а брокер не се ползва за обида). И понеже все се меря с по- добри от мене, неизбежно ми е да не се разочаровам от дивотията в която се опитваме да си вършим работата, така както трябва.
Медиите
Информацията е ресурс. У нас- със съмнително качество! За застраховане се пише само по два повода:
- Срещу пари- тогава съдържанието няма значение, защото ефектът от усилията е монетаризиран преди статията да е видяла публика и никой не го боли за потребителя за който е списано материалчето.
- Срещу тираж/трафик- за това трябват само лоши вести, по стария принцип- Добрата новина е лошата новина, като: Брокер измами клиент, взе милиони и побегна. Застрахователите дерат с по 300% отгоре по гражданска от утре. Защото ливъриджът при тях е по- висок. 1 минута редене на букви- 10 пъти повече читатели 10 пъти повече коментатори за лоша вест.
Като и в двата случай резултатът е на 90% шкарт. Причината е, че в морето от списвачи под 1% разбират за какво точно се опитват да пишат. Защото тоя бизнес не е като оня, месарския например, в който само с гледане се учи. Останалите копират, преписват или импровизират, колкото могат.
И в двата случая обаче се постига едно:
Негативен имидж на застраховането като бизнес.
А как само представят застраховането в другата част на Европа… Няма компания, продукт или публикация без щастливи (семейни) физиономии на застраховани, подредени дворчета на застраховани къщи, лъскава боя на застраховани автомобили. Няма бедствие, авария, катастрофа в която похвално да не се отбележи че конкретния катаклизъм ще струва на застрахователите х-хиляди, милиони евро.
Тука сме само измамници, кожодери, сбирщина тъпаци, които шмекеруват за да изкарат по некой лев и най- вече хейтъри. Или лошо или нищо!
И веднага пример от земетресението в Перник.
Заляга ни с помия- застрахователите не плащат, застраховките не вършат работа, КФН чак кризисен щаб отвори в Перник за да защити интересните на тия трима пострадали застраховани на които застрахователите не искат на плащат, щото нямат земетресение в покритието си.
А нито една медия не каза: Видяхте ли какво е да нямате полица!? Хуквайте да се застраховате, за да не се налага да пишем същото и други път. Неколко само разцъкаха по някой и друг коментар, как не е мръднало търсенето на имуществени полици. К’во като друса, застраховките са за нещо друго.
И правителството се втурна да се прави на застраховател.
Държавата
Това не веднъж го коментирах що за глупост беше и си остава. Заключенията няма да ги правя. Аз (за мои клиенти) щети от земетресението имах. „Мойте хора” (застрахователите) ми платиха достатъчно и на време. При това не защото съм инсайдер, а само защото имам полици която съм сключила както трябва. Застрахователите показаха как се прави. Бюджетът се провали.
Хубавото е, че след толкова аргументи що за глупост е такава политика, се появи разум. Премиерът отказа да се „прави на застраховател” за земеделските производители. Хем спести 3млн на бюджета, хем посочи с пръст кой най- добре се справя със случайните зловредни рискове.
Не съвсем на време, но все пак е по- добре късно, отколкото никога.
Застрахователите
Тука сравнението е в наша полза. Много продукти се промениха. И за да съм по- точна се синхронизираха с локалното разбиране и начина по който потребителят очаква да работи една полица. Гъбаркащи условия почти не останаха, а конкуренцията свали цените на ръба на разума.
Между другото такъв либерализиръм по ритейл продукти какъвто тука цари, никъде няма. Белите стандарти като самоучастие, подлимит, условни покрития, пропорционална вина и разни други са напълно неразбираеми и безсмислени за маркетиране.
Аз застрахователно лоби не виждам. Една мярка до сега не е приета в защита на сектора. Каквото им да им хрумне на нормотворците- става, независимо от това има ли резон или не зад дадено решение. Този проблем обаче си е на застрахователите. Имат си асоциация, нищо не им пречи да я използват.
В такава среда на нашите застрахователи им е изключително трудно. Предлагат продукти със съпоставимо (да не кажа по- добро) качество, срещу пъти по- ниска премия. Съобразяват се претенциите на потребители, за които един лев прави разлика. Какъвто и сървис за предложи компанията, лоялността на клиента се продава лесно- независимо от начина- осъзнато или манипулативно.
Клиентът
У нас се търсят мераклийски продукт на народна цена.
Такова чудо няма!
Качеството струва с пари. Както не може каймата от месо да е по- евтина от месото, така и услугата фри няма. Има симулация на такава, изцяло за сметка на потребителя. Застраховките са стока, също като сиренето. Като искаш да е от мляко, ще платиш повече. За малко само имитация се предлага.
Неудобството да платиш няколко лева отгоре те прави специален, превръща предложението от шаблон в ексклузив и създава ангажимент. Защото ако аз печеля от това, че някой е доволен, ще съм мотивирана да го държа такъв без прекъсване.
Какви отстъпки ще ми дадеш за твоя сметка, за да не ида при друг, го разбирам простичко. Твоят труд не струва! Що да продължавам.. Това което предлага (защото извън цената на застрахователя) брокерът е информация- ноу-хау, инсайдер, и изискваща професионални умения за да бъде разбрана. Ако потребителят не оценява добавената от мен стойност, значи не му трябвам.
При белите цената е накрая. Важна е репутация на компанията и качеството на продукта. Едва след тях почват да им мерят премиите.
И хубавото от цялата тая работа е, че колкото по- трудно се работи на едни пазар, толкова по- добри умения развиват оцеляващите. Но… то кога ли не е било така на изток от белите!?
