Наредба 24 за задължителното застраховане- презареждане: Една кола, една гражданска отговорност
На обсъждане е поставен проект за нова версия на Наредба 24 за задължителното застраховате. Май толкова поводи за коментар на едно място от отдавна не съм имала. Ще ги карам поред, докато стигне времето за печат в Държавен вестник. Перспективите които ми очертава са за кардинални промени със спорен ефект. Но то да е за сефте….
Само по една гражданска отговорност на кола
Първата иновация изкача още в проекто чл. 3. За едно МПС не може да има повече от една гражданска отговорност за задължителните лимити. От чисто егоистичните ми мотиви това предложение не е никак лошо, защото до определена степен ми гарантира коректността на поръчващите през интернет. Като икономист обаче, разумно съображение за това не откривам.
От какъв зор се прави втора гражданска отговорност преди да е изтекла първата?
Обикновено от неслушане. Като избира къде да поднови задължителната си полица, негово величество потребителят не мисли за година напред. Ориентира се по цената или моментното обещание. Застраховката обаче и валидна поне 365 дни. За този период може да се наложи да се попътува зад граница (от значение са трети страни). А като се стигне до там започват поредните съображения за фактическата цена на застраховката и голямото тюхкане, че „застрахователят вече не дава така безплатните зелени карти, които брокерът като ли че спомена при сключване“.
Втората по личната ми статистика причина е незнанието. Някой взима колата на друг, която я има от трети и пети и за да е повече от спокоен се опитва да прави полица, щото не знае къде е оригинала. Аз такива кандидати ги отказвам, но се съмнявам че повечето колеги започват разговора от това къде е ГО- то до сега и незабавна проверка в ГФ.
И накрая е каското. Това е пък моя повод, особено при промяна на собствеността, да се иска нова полица, преди да е изтекла старата. Не за друго, а защото така се намалява цената за каското.
Какво пречи да има по няколко граждански за една кола?
Аз лично пречка не виждам.
Застрахователите си отговарят солидарно. Няма как да се укрият един от друг, защото регистърът е публичен и проверката колко са отговорните към момента на събитието опира до няколко секунди.
Прозорливия застрахован пък може да си намери двойно по- високи лимити, без никаква надценка. Две полици правят автоматично покритие до 20 млн. на събитие. Което пък също не е забранено. И твърде вероятно би струвало доста по скъпо, ако се търси само от един застраховател. Да не говорим и, че много компании готови да предложат покритие при двойни лимити едва ли ще има.
Задължението да се поддържа валидна полица все пак не значи липса на право да избор. Нали точно това е причината гражданската отговорност да се предлага през частния сектор, а не през публичния. Ако поради чисто субективна причина една компания не ме кефи повече, няма разписани ограничения да поискам да си прекратя полицата. Застрахователят няма основания да ми откаже. Задължението да поддържам валидна полица е мое, отговорността и последствията ако не го направя също. По друг начин казано, ако реша да прекратя гражданска отговорност няма нормативно основание застрахователят да ми попречи.
Обърква ли нещо новото правило „Една кола, една гражданска отговорност“
Най- малкото не прави нещата по- оптимални.
Задължението се счита за покрито, ако лимитът по полицата е по- висок от минимално необходимия, но пък инструментите това да се постигне са с едни по- малко.
Потребителят е „залепен“ към текущия си застраховател, колкото и неудобно да му се струва това към определен бъдещ момент. Като единствената му опция за да се откачи е пропуска в дефинициите на закона по отношение на прекратяването на полицата.
На застрахователят или брокера му се отварят безкрайни възможности да гъбарка потребителя. Например с клаузата за автоматично прекратяване. Хипотетична ситуации, която ако аз списвах тарифи нямаше да пропусна. Бих въвела преференция за многогодишна полица, срещу уговорката за автоматично подновяване. Като изтече старата потребителят е вързан за още минимум 15 дни към текущия си застраховател, без да може да избере друг, защото има нова валидна полица. Той пък от своя страна е свободен да го ръчка да си плаща поредната премия. На бас, че голяма част от потребителите биха се вързали на подобна особеност. Излишно е и да казвам, че при събитие в този период застрахователят може и да се плати, защото не е платена премията.
Като това е добрият случай. В бруталната версия на горното, лицето с достъп до данните би могло да поднови полицата и да резне правото на избор на потребителя за поне още 15 дни. Нека се оправя със жалби. Не виждам какъв ефект биха имали, ако сключването на първата полица е съпроводена с „особен“ договор за възлагане.
Да не се развивам повече, че ще заприлича на наръчник за злоупотреби а и ноу хау-то е за пари.
Изводът: Една кола, едно ГО? Излишни нови проблеми.
