Не си им важен!
Толерантността ми към държавните институции се изчерпа. Отдавна. Но вече ме дразни нетърпимо! Живота в България ми е като във времето на дивия запад, ама без право на пушка. За последните 30 години не съм видяла една адекватна реакция на полицията в случаите в които аз съм имала необходимост от нея!
Що ли?
На искането ми за разрешително за оръжие, 7-мо районно се посмя. Психопатът ме харесвал. Като разбиха колата /за да си починат вътре явно/, освен праха за пръстови отпечатъци друго не видях. Като три пъти за една седмица ми обираха къщата, местните пазители на реда, ме посъветваха да не пускам поредна информация. Една била достатъчна. Нищо, че три биха превърнали извършителя в системен. А по тъжното е, че след като им казах къде са ми вещите и кой е наглеца, си преписаха разкриването и ме разхождаха три пъти за показания. Пак чистих прах от пръстови отпечатъци.
Ама Дженерали ми пратиха вещо лице за оглед веднага. В неделя! На майната си. В дивия северозапад! Няма да го забравя!
КАТ не намери по регистрационния номер този, дето ме удари на 4 км и избяга. За другия, дето ми нарисува пеперудка с пирон на вратата на колата, даже не ги занимавах. На два пъти счупено от ритник огледало, не се оказа интересен повод за работа на районното. Няма да се сещам и за тези, дето отказаха да ми съставят протокол на паркинга на Кауфланд, щото удар от отворена врата докато паркирам е злоумишлено действие, а не ПТП. Нищо, че е докато аз съм в движение.
Но, ... по същество!
По среднощ от двете места на паркинга си избирам дясното. Една маневра по малко. Но нищо на този свят не е случайно! 6 часа по късно на същото място съседи предлагат да проверя дали не съм маркирана. Със снежинка на предния капак. Като поне 15 други коли.
Нашият блок е малко село във вертикал. 110 апартамента с един вход. Даскала, доктора, /поп нямаме/, … За четвъртата спукана гума за годината, даже не притеснявам ДЗИ. Комшията ми я сменя преди да съм стигнала до 2 от аудио навигацията на съпорта. Та! Викам си от тези 15 поне 3 са с каско. Звъним на 112.
Как трябва да работи 112?
112 е единен номер за спешни повиквания. Кое е спешно се дефинира от Класификатора на спешните повиквания, който а-ха - не е публичен. Но въпреки това, колкото и да не прилича на спешно по личните ми представи, щото не се списва в дефиницията на „внезапна реална заплаха за живота, здравето, безопасността или имущество“,
- Законодателят не е оставим много други опции за подаване на сигнал за престъпление.
- В Правилата за организация на дейността на районните центрове на 112 някогашния министър на МВР е разписал в т. 6.3.1, че престъпление против собствеността е инцидент, с необходимост от реакция на служба за спешно реагиране. Но дори и да не са разбрали правилно на какво са се подписали като „запознали се“ при постъпване,
- чл. 12 от закона за спешния телефон казва, че така и така няма опции за друго, ако става дума за проблем на гражданите, служителят трябва да предаде информацията нататък по компетентност.
В случая чл. 216 от НК е безспорен.
Чл. 216. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
Да надраскаш последователно поне 15 коли с пирон си е престъпление. С умисъл при това.
Нормативно се предполага, операторът от 112 като чуе гласа на данъкоплатец /и аз с умисъл го казвам, щото нашето село за последния месец е платило ама пълната заплата на този, дето вдигна телефона сутринта/, да
- Да поздрави с „Център 112, слушам ви“
- Да разпита набързо за инцидента, за да може да го категоризира по спешност
- Да локализира обаждането, за верификация на казаното по т.2
- Да категоризира спешността на повикването. При необходимост да установи конферентна връзка с компетентния център за спешно реагиране. А ако това не се налага, да предаде информацията по компетентност.
- Да даде указания на данъкоплатеца, за които не се налагат действия по т. 4, какви неспешни действия да предприеме. Демек да категоризира обаждането като „консултация“
Как сработи на практика 112?
Звъни съседа. Представя се, описва престъплението срещу имуществото по 216 от НК. Служителят го указва да се обърне към застрахователя. На възражението, че престъплението е извършено поне 15 пъти! Служителят контрира с въпроса, да не би да е адвокат на останалите. Не е ли хубаво, че разговорите трябва да се записват?! А! Лев Инс дойдоха. Цяло село ще работим за регреса! Да си знаят.
Сега не разбирам. От 112 консултираха ли ни?! Информацията стигна ли по далече от ушите на служителя на заплата от данъците на нашето село?! Притеснихме ли го човека преди сутрешното кафе в неделя?! Или да се радвам, че не са ни подгонили с глоба за злоупотреба със спешния телефон. Или е по простото: Не сме им важни!
Щото и утре ще е там … ако не сработи процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, разбира се.
Че не е предадено обаждането по компетентност е ясно. Патрулка покрай блока не е минавала, да не говорим да спре. Затова като не идва Мохамед при планината, в понеделник планината ще го намери с колективна жалба срещу входящ номер. И снимки на извършителя. Намерихме го. На село е така. Знаем се! Даже може и да им го заведем. За по - лесно. Що пък не и поне 15 индивидуални сигнала до МВР за „консултацията“ от 112.
15 сигнала, 15 проверки… хубаво е!
