Нека видим невидимото
Я изслушайте този коментар след 5-тата минута и да поспорим за тълкуването.
Малко хронологични факти около забраната
В най- раната версия на Кодекса, представена от КФН имахме следния тест:
версия 13-01-2015 16:27:31 автор vylchev_t
Забрана за сключване на застраховка „Гражданска отговорност” от разстояние
Чл.322. Застраховател, съответно застрахователен посредник, няма право да сключва от разстояние договор за застраховка „Гражданска отговорност”.
На 02-02-2015г. КФН получава писмо от една от Асоциациите, в което се казва
БАЗБ предлага чл. 322 отнасящ се до задължителната застраховка Гражданска отговорност да бъде допълнен и с текст за задължителната застраховка "Злополука" на пътниците, която също е застраховка в полза на трети лица и е от висок обществен интерес. Предлагаме следния текст:
Забрана за сключване на застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите и задължителна застраховка "Злополука" на пътниците от разстояние
Чл. 322. Застраховател, съответно застрахователен посредник, няма право да сключва от разстояние договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите и задължителна застраховка "Злополука” на пътниците.
Като само няколко страници по- долу същият този документ оспорва изискването за предоставяне на информация в писмен вид на потребителя на застрахователна услуга по гражданска отговорност с това, че негово задължение е да си познава законодателството.
В министерство на финансите проектът на забраната се появява със следната версия
Забрана за сключване на застраховка „Гражданска отговорност” от разстояние
Чл. 332. (1) Застраховател, съответно застрахователен посредник, няма право да сключва договор за застраховка „Гражданска отговорност“, както и задължителна застраховка „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз“ от разстояние по смисъла Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
(2) Без да се засяга действието на ал. 1 застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите може да се предлага от застраховател или посредник от разстояние, когато той е осигурил получаването от ползвателя на застрахователната услуга на копие от свидетелство за регистрация, на моторното превозно средство, във връзка с което се сключва застраховката, в което свидетелство се съдържат всички данни за превозното средство, които се явяват тарифообразуващи фактори.
И да помислим сега, как се разбира първата версия на забраната
Кога е сключен един договор по гражданка отговорност?
Имаме си Закон за задълженията и договорите. Според него моментът на сключване е този в който приемането на предложението достигне у предложителя. Значи аз като кажа Гражданската отговорност към еди кой си инс е Хлв. И потребителя ми каже, че я иска. Имаме договор. Когато обаче това не може да стане от разстояние, т.е. аз да покажа цени на калкулатор, и клиента да си избере, конкретно и безусловно предложение, се налага да дойде на живо да ми поговори.
От това има три проблема.
Аз мога да показвам супер турбо неверни цени и това не е обвързващо за мен. Идеално е, щото ще докарам клиентите в офиса, а като са дошли за задължителна полица, вероятността да вземат нещо е незастраховаема (прекалено висока, да се чете). Но кой ли чете ЗЗД и ЗЗП?! (второто е Закона за защита на потребителя). И второ.
Като се забранява изрично механизма, се ограничава и съществуването на средата. Че кой ще показва цени в интернет с друг мотив, освен да докара хора в офиса си. И по- важното по дефиницията от чл. 5. Изричната забрана за сключване през интернет, казва твърдо НЕ на застрахователното посредничество в мрежата. Всеки втори събира информация там. Онлайн брокерът ще подготви сключването на договора, като обезпечи с достатъчно детайли информационния комфорт на потребителя, а после той ще се затича до физически офис другаде, който не е положил и грам усилие за това, за инкасира заслугата. И това ако не е опит за пренареждане на пазара?! Или айде по- лекото ограничаване на правото на потребителя на свободен достъп по информация. Да чете Държавен вестник, бе! Ама онлайн, за да не създава разход за преддоговорна информация на физическите офиси. Смешки!
И накрая пак в умисъла на ЗЗД, сключването на сделка е предложение и приемане на предложението. Като се забрани сключването, има и пряко ограничение на предлагането. Значи цени в мрежата за гражданска отговорност не може да се показват въобще!
Как се разбира втората версия на Кодекса?
Актуализираната версия на кодекса, разреши цените за гражданска отговорност все пак да се показват в интернет. Остави обаче врата за солени глоби. Защото тълкуването на пътя от договор за възлагане от разстояние до сключване на застраховка, остава в ръцете на регулатора. Вече потребителят може да събира информация, но инкасирането на благодарността му не е изрично разписана. Ще се домисля. Не може да се отрече обаче, че е крачка в различна посока.
Да допуснем, че до тук не разбирам правилно. Идваме до подписа.
Мотивът за приемане на забрана за сключване на гражданска отговорност в интернет е задължителния подпис.
Саморъчен или електронен. Първия не го гледам, щото все пак клиентите са ми онлайн. За електронен и картинка на маймунка върши работа. Нарича се дигитализиран подпис и по дефиницията на Закона за електронана търговия е обикновен електронен подпис.
Та в тоя ред на мисли да припомня и що за тълкуване предложи КФН за обществено обсъждане преди време. Прозрачно разписано в него е правото на всеки, с мотив защита на обществения интерес, да сключи застраховка гражданска отговорност. При общите изисквания на ЗЗД разбира се, да е над 18 и със всичкия си. Та ако аз реша еднолично за своя сметка, в полза на обществения интерес да покрия гражданската отговорност на всички незастраховани коли, никой не може да ме спре. Напълно законно си е. И официално предложено от КФН ето тук (дано пак не сменят линка).
Не е ли парадокс това?! Графичното изображение (общоприето наречено подпис) върху лист да е причината за въпросната забрана, като е напълно законно всеки срещнат да може го постави. Не е аргумент това. Оправдание е. Като това за качеството на входящите данни и копието на талона. Нещо да се каже, пък дано не го разберат всички…
Валидността на договора не се доказва от графичното изображение. Търсачка на гугъла вади маса съдебни решения в които преценката има или няма застраховка гражданска отговорност се базира на регистъра на Гаранционния фонд.
Всъщност създадената ситуация не опира до спор с разумни аргументи, а до инат и оправдания. За който се връзва…. А най- тъжното е, че
В България онлайн застраховане няма!
Може да има и при текущия регламент, но не сме ви го показали още. Пародията в която работим текущо не е добра нито за нас, нито за потребителите на застрахователни услуги. А ретро крайностите, в спор с които не само аз си губя времето в последните месеци, създават само излишни пречки. В частна полза.
