Несъвършенствата ми пречат: И полица не искам!
И накрая, щото ми омръзна от недомислици няколко нежни мисли и за полицата. Какво постановява законодателя за договора по гражданска отговорност!? Договор като всички останали! Изричен, писмен, двустранен. Под зоркия взор на ЗЗД не съм ли го драснала аз за застрахован или писмено упълномощено от мен лице- нищожен. Конкретният закон, кодекса за застраховане, обаче отваря вратичка: ами то може всъщност всеки да го драсне, ама ако има застрахователен интерес. И до тук добре, ако не беше в бонус опцията: застрахователният интерес може да се удостоверява и след събитието. Значи всеки който иска, може да ми застрахова гражданската отговорност. Стига само да ми знае колата и да е склонен да плати премията. Щото аз не съм против, особено при събитие. Ще удостоверявам до безкрай, че е имал застрахователен интерес пред алтернативата да покрия за своя сметка щетата. Та ако не съм прочела нормата или от суета не държа да си гледам подписа върху полицата- квото ми дадат- договор е! И като е толкова: простичко;нормативно допустимо;а продукта е хомогенен. Изборът е на компания, не на продукт. и поддържането на валидна застраховка задължително! и най- важното: масова практика. Щото няма един от другите брокеруващи онлайн, който да си прави труда да праща полиците до точка Б и обратно заради единия подпис. Се питам? Що ми трябва на мен полица!? На бланка под строга отчетност (взел с протокол, върнал с отчети), та чак и с кратки срокове на отчитане и не кога да е- ами в 21 век. Най- добре работят простичките неща! Затова един прост регистрационен режим стига! Искаш гражданска, пускаш си заявка, потвърждавам ти я и вече всички на пазара знаят в реално време, че застраховката я има! Много икономия на време, разходи и нерви, а колко ефективност!!! Остава някой да пипне и кодекса… … а дотогава онлайн-а ще си седи офф- роуд.
