Професионално за професионалистите: Къде да търсим границата на глупостта по гражданска отговорност?
Разлаяха се медиите от вчерашните указания за надзора. Изслушах преди малко и коментара с глас в сутрешния блок на бТВ. Личният ми извод: В тая бакия няма оправия.
След гениалността на промените отскоро в Наредба 24, ще вземем да си докараме нов връх. Какво излезе?!
Указанията в голяма степен се оказаха за потребителите на застрахователни услуги.
Все едно не е по- лесно да се вкарат в желани рамки 20 юридически лица, пред това да се надъхват милиони застрахователно полуграмотни потребители да си гонят правата.
И си представете сега как един невъоръжен с познание на специфичната застрахователна терминология и обемната, препращаща, не само вътрешна нормативна уредба, юзър ще се изрепчи с успех на екип юристи в застрахователна компания. Или пък може да се очаква, че потребителят няма да рови в нета за съвет, а вместо да купи повече отколкото иска срещу 20тина лева отгоре, ще си наеме адвокат да му защитава правата?! Ако не беше нелепо, щеше да е смешно.
Указанията на надзора са напълно неефективни при употреба от потребителя. Изводът е резултат от личната ми проверка, що за респект създава позоваването към този вид волеизявления на надзора и повече от добре знам, че той е с точност до 16тия знак- нула!
Указанията на надзора не се разбират, не се четат и остават неизвестни за потребителя. Ако някой се опитва да ми спори, нека линкне поне един коментар, различен от моя, с който разпорежданията биват обяснение простичко. Няма! Няколкото преписани от официалната комуникация не дават никакъв плюс за разбирането накъде се работи. Няма и да има.
Все пак трябва да похваля регулатора за един аргумент. Не бях се сетила, че
Отстъпката за България по гражданска отговорност е противозаконна, не защото е недопустима за Кодекса за застраховане, а защото ограничава правото ни на свободно придвижване, с изискването да уведомим застрахователя преди за дадем газ зад граница.
Хитро!
Единната премия обаче не издържа, защото доплащането за извън България при по- отворените застрахователи си го пише и е част от същата тази премия. Преди излизане в чужбина застрахователят не изисква доплащане, а инкасира уговорената при сключване сума за промяна на изброени изрично рискови обстоятелнства по полицата.
Ефективността от предприетата мярка, чрез инжекция на информация към потребителя, няма да е впечатляваща.
Защото:
- Конкуренцията натиска
Ако конкуренцията продължава да държи поведението на застрахователите на сегашното ниво, не виждам мотив компаниите да спрат да предлагат гражданската отговорност както до сега.
- Потребителят на дребно е сам срещу застрахователя, дори и да има брокер
Брокерския канал, като професионален инструмент за контра аргументи на професионалните застрахователни компании, е меко казано неграмотен. Нещо повече, при съществуващата концентрация на ритейл продажбите, не бих го определила дори и като седящ от страната на потребителя.
- Знаем много малко думи за гражданската отговорност
И най- тъжното, в резултата от повсеместната липса на достатъчния професионализъм, са прекалено малкото думи които използваме при гражданската отговорност. За който изслуша и коментара с глас, дали му стана ясно кога трябва за плащаме за зелена карта. Щото не е! И не може да бъде само с една дума. Повсеместно избягваме използването на разбираеми понятия. Аз бих поговорила така
Разбираемият начин за да знаем за каква точно зелена карта плащаме по гражданска отговорност
Плащаме за зелена карта, ако искаме застрахователя да ни издаде удостоверение на познатия фомуляр на зелен картон, за наличие на валидна застраховка гражданска отговорност, нейния срок и териториален обхват. При сегашните условия и без указания, това струва не повече от 5лв, и то само при част от компаниите. При повечето е без пари.
Плащаме за разширение на покритието по застраховка гражданска отговорност за страни извън задължителния териториален обхват. Доброволно е и никой не може да налага правила, дали въобще и как точно да се предлага. Дали ще искаме и дали се налага издаване удостоверение (зеления картон) за разширеното покритие е отделен въпрос.
Възстановяваме уговорена отстъпка по полицата, поради промяна в риска. Т.е. частта от единната премия за покритието, събирането на която застрахователят е поставил под условие.
Щото като на всичко това му викаме искат ни пари за зелена карта, сме като в оня виц за най- многозначната дума в българския език. Излишно е да се гъбаркаме със застрахователни термини като може просто да му викаме плащаме за „таковата“ и сме профита.
