Ретро мода: За какво все още отказват по гражданска отговорност?!
Помня времето в което застрахователите не искаха да плащат по двустранни констативни протоколи и еволюцията след време да ги приемат, но само ако ПТП е посетено от мобилна група. Е! Оказа се, че това не е история.
За моя радост в конкретния инс след два поредни писмени отказа се оказа, че мениджмънта също чете правилно нормативната уредба. Ако обаче не бях толкова упорита и убедена в правата си, като средностатистическия потребител на застрахователни услуги например, вероятно щях да си остана без много вяра в страведливостта на този бизнес.
Фактите около претенцията ми по гражданска отговорност
Паркирало МПС бива ударено от ремарке, прикачено към влекач при опита му влезе в частен имот. Видно от обстоятелствата причината на събитието е несъобразяване с габаритите на превозното средство от страна на водача на влекача.
На мястото на събитието двамата участници попълват двустранен констативен протокол и надлежно регистрират събитието на тел. 112. С пострадалият и достатъчните документи предявяване претенция за обезщетение. За моя изненада любезна служителка на застрахователя отказва да приеме претенцията с мотива, че в протокола не пише кой от двамата е виновен.
След изричното ми искане да го направи писмено върху заявлението, все пак получавам входящ номер и коментар да чакам отказ. В законо установения срок ми го пращат и на хартия.
Мотивите: Не искат да платят, защото не можели на преценят кой е виновен.
Защо не пожела да плати застрахователя?
Като изключим безсмислието на тази преценка, защото и недотам подготвеният застраховател знае, че гражданската отговорност е деликтна отговорност и задължението за плащане произтича не от наличието или признаването на вина, а от наличието на непозволено увреждане, да не забравяме и, че все пак пострадалото ми МПС е било паркирано.
За да подобри аргументацията си дори застрахователят добавя и съображение към отказа си- неуведомяването с доклад до застрахователя от страна на причинителя на събитието.
Да, това се случва през ноември 2013г.! А не десетина години по- рано.
Естествено пиша възражение. Ползвайте го на воля с подобни цели. С него преразказвам на застрахователя формулировките на законодателят, според които:
- С двустранният констативен протокол се постига съгласие само по отношение на обстоятелствата и нищо друго;
- Право да вменява вина има само оправомощен за това орган (като съд или пътна полиция), а не всяко физическо лице;
- Писменото признаване на вина върху протокола би го превърнало в спогодба, постигната без съгласие на застрахователя. А това по всички правила на нормата си е чист отказ.
- Която и да е компания не може да поставя плащането на обезщетения под условия, които не могат да бъдат изпълнени от застрахования (такова например е да принуди причината за ПТП-то да изпрати до застрахователя си доклад за събитието);
- Или пък да си добавя изисквания към съдържанието на документи, които изрично са регламентирани в нормативен акт.
За всеки случай добавям и, че за всичко това регулаторът и издал писмено указание.
Разбира се след внимателно разглеждане на случая ми, застрахователят ми отказва. Като допълва и аргумента, че ДКП- то липсват знаци, като например В27 (знакът указва, че паркирането е забравено). Факт е, че там липсват много други знаци като този за магистрала, ремонт на пътя и каквото и да е друго несвързано със случая.
Смешно е! Но работи!
Какво би направил потребителят на застрахователната услуга гражданска отговорност?!
Ами би се отказал. Защото щетата е малка (в моя случай около 400лв.-500лв). Вече я е платил за да оправи колата. Ако няма кой да му напише възражение, трябва да отдели няколко часа ровене в неразбираеми и неподредени нормативни актове. Ако брокерът му не е инат, това би струвало 150-200лв консултация и подготовка на адвокат.
Съдебното продължение би струвало поне още колкото разхода за майстора. Загубено време от няколко месеца, минимум 1000лв разход и ще спечели. Трябват само нерви. Но дали така трябва да работи покритието по тази застраховка?!
Къде е източника на този проблем?
Не мога да допусна, че проблема е в политика на застрахователя. Платиха ми щетата точно три дни след като помолих за обяснение мениджъра на офиса в който предявихме претенцията. По- скоро недотам подготвен служител импровизира колкото може с реденето на думи върху бял лист. Не би било толкова срамно, ако отказите не се подписваха от един или двама изпълнителни директори… Те не хвърлят ли око какво подписват?!
Аз не бих преписала каквото си знам, ако някой ме разходи писмено през няколко нормативни акта и изброи 4-5 безспорни аргументи. Срамно и за служителя...
Между другото целият проблем е точно в една дума в наредба 24- виновен! Има я само веднъж, не е на място, но регулаторът така и не я изтри при толкова редакции. Що ли?! Сигурно щото също като преписващият откази служите и редактора на нормата върши само колкото да си оправдае действията.
