Румънският синдром и законието (по гражданска отговорност)
Най- лесният начин да успее един бизнес е като си намери ниша. А в някой случай и нишата сама създава бизнеса.
Е така преди години, комшиите от другата страна на реката решили, че естественото движение на старите коли на изток, може да бъде моделирано. И въвели драматични еко такси за МПС- та над определена възраст. Освен зелената насока, с мярката има и доза протекционизъм, защото те за разлика от нас, имат и собствена марка четириколесни.
Средният доход там не е кой знае колко по- висок от този от нашата страна, ширината на реката- не толкова голяма, а мостовете и фериботи – повече от достатъчно и така отворилата се ниша сама създала бизнеса си.
Румънският моторен бизнес
На пръв поглед няма нищо лошо, коли с нашенска регистрация да въртят гуми предимно от северната страна на Дунава по две годишни причини. Дължат данъци- местни и с винетка (таксите за Пътна полиция и нотариус не ги броя, щото са еднократни) и купуват застраховки (поне гражданска отговорност, ако не друго).
На втори поглед обаче, приходите към местната икономика в най- добрия краен случай се ограничават само до гражданската отговорност.
За да се избегне задължението за регистрация на МПС-то по постоянен адрес, процедурата минава през местна фирма (обикновено специализирана само в това) или друго (както се предполага) малоимотно местно лице.
Честно казано самата аз дори не предполагах, че така създалата се пазарна ниша е с такъв потенциал, а бизнеса в нея работи с такъв размах. По неофициалните ми данни само през една специализирана фирма минават между 1000 и 3000 коли, преди да се окаже набързо фалирала. След което МПС-тата потъват в нелегалност и единствените, които си спомнят за тях са регистрите на Пътна полиция и ликвидацията на застрахователите.
Има ли българската държава интерес от този бизнес?
Ако може да си събере приходите от това, що да няма?! Та тези коли дори няма да си похабят данъка по наши пътища. Дали обаче данъчните ще намерят ефективен инструмент за това е отделен въпрос. Аз бих задала въпроса как малоимотен прави фирма и купува хиляди коли?! Няма ли някакво съмнение за произхода на средствата!? Някакви документи да се събират за това!? Аз за една задължителна гражданска отговорност за средно 150лв съм длъжна да проверявам перат ли пари или не, та какво остава за цяла кола…. Тяхна работа. Моят бизнес е друг.
Про„румънската“ гражданска отговорност
Увлечените в схемата комшии не са съвсем безотговорност. Няма да прекалявам с допускането, че при удачни договорености и данъци ще плащат, но поне купуват гражданска отговорност. Или по точно – купуваха….
Няма застраховател на пазара, който да не се оплаква от румънския бизнес. Много щети, големи щети, … ама никаква надеждна статистика. Мога да се обзаложа, че няма компания на пазара, която да има удачна извадка с която да ми обоснове петорно по- висока премия. Но проблем в цената няма. Това е единствения наличен възможен инструмент застраховател да пренасочи сключването на полица към друг.
Когато това обаче една тенденция стане обща за пазара, на мястото на надзора, бих се позапотила от работа.
- Наличието на сходни политики (че синхрон е силна дума) в действията на всички пазарни участници създава условия за спекулативна икономическа печалба.
- Източникът на нейното финансиране е джоба на средностатистическия потребител на задължителна застрахователна услуга.
Предпоставките за приликите
И първи проблем
Тарифата на почти всяка компания съдържа условия за завишение при брой МПС-та. Ако не това, то поне споменава надбавка за „завишен застрахователен риск“. Формално обяснение какво обаче значи това- няма. Практически резултат е спец списък (блек листа), за членовете на които офертите започват от минималното максимално завишение по тарифа, или се изисква специално тарифиране от ЦУ на съответния застраховател.
Списъкът е за собственици, не за МПС-та. Значи почернее ли една фирма, всичките и коли, независимо от това дали били някога въобще при конкретния застраховател, могат да бъдат покрити само при пъти по- висока цена. Стигането до там е по три пътя:
- Автоматично- при повече от Х- брой МПС-та, собственикът е вътре.
- Ръчно- трябва застрахователят да го забележи и да го добави. Обикновено става ако се опре до издаване на полица от офис на компанията.
- По дифолт- застрахователят взима блек листа от друг застраховател.
Лошо в партньорските отношения няма. Не намирам обаче основание за малус само на база клиент. Особено пък ако колите на дадена фирма се карат от различни лица. По тази логика трябва и лизинговите дружества да са при същите специални условия. Не, че няма какво да се коментира и там.
Какво бих направила, ако трябваше да се позапотя с работа?!
Гражданската отговорност е задължителна застраховка. Задължението е причината да няма много опции за отказ за приемане на бизнес. Правилата за ценообразуване не се одобряват, поне не докато предполагат достатъчност за покритие на риска. Те обаче трябва да са недвусмислени. Широкото поле „завишен застраховател риск“ трябва да си има дефиниция. В противен случай „ти не ме кефиш“ също е основание за напомпана цена. Аз така докато продължавам да си разсъждавам пред публика, нещо не ме спира да се гмурна в блек листата. Да не говорим, че и вметката „завишен застрахователен риск“ е възможно и да липсва (поне в тарифите на страницата на КФН).
Втори проблем
Втората алтернатива, да я наречем авансов скрининг, таргетира тези собственици на коли, които все още не са попаднали в някакви списъци. За тях застрахователят поставя изричен въпрос, който е съществено за оценка на риска обстоятелство. Доколко застрахования, ако купува офлайн, разбира въобще какво е как декларира докато му цъка брокера полицата, е отделен въпрос.
В употреба са две съществени за риска обстоятелства.
- Има ли нещо общо колата с чужденци. Конкретното питане варира от обикновено ползване, до предоставяне чрез пълномощно.
- Колко време престоява МПС-то зад граница. Пак има вариации, но уклонът е за предходната година.
Ако трябваше повторно да се позапотя в тази насока:
Първото би ми се сторило определено ЕС неприемливо. Не се сещам за обосновано актюерско основание, чуждестранните но все пак ЕС граждани да са така ценово дискриминирани. И ако е така, що служебните коли на доста немски и френски фирми, нямат високата премия.
Второто дава формален комфорт с разпоредбите на нормата, гражданската отговорност да е валидна за всеки срок в рамките на договора, за който колата престоява зад граница. Е ако така лесно се заобикаля разписаното с цяла нова наредба (за де свети името и) и една стара заканваща се заповед, каква е ползата от тях?!
Дотук с хубавото. Защото останалото показва, че пазарът ни е обратно на дивашка фаза. И целият „прогрес“ около електронната гражданска e пуснат назад. За плащането от джоба на средностатистическия потребител, чрез гаранционния фонд и незастрахованите коли, няма какво да се говори.
