Сезонна гражданска отговорност: Всяка глупост за три дни
Поредна мода плъзна от оня ден. Гражданската отговорност можела да бъде и сезонна. Честно казано вече и аз съм объркана в преценката за мотивите около тази комбинация- конформизъм, липса на професионализъм или чисто безсилие пред нерешените проблеми…
Аз виждам нещата простичко. Защото стабилност, устойчивост и растеж на един пазар се постигат с логични пазарни механизми, а не интерпретации и тестове.
Каква е логиката на гражданската отговорност?
Пазарната икономика се крепи на правото на собственост. Като колкото по- гарантирано е то, толкова по- ниска е вероятността пазарът да се изроди и да се наложи държавата да се намесва. Гарантирането на моето право на собственост е неизбежно без задължението към мен да не нарушавам правата на други пазарни субекти. Погледнато отзад напред, обезпечавайки спокойствието на останалите, получавам чрез същото поведение от тях- своето. Или казано с други думи отговорността към другите е първата предпоставка моите права да не бъдат нарушени. И обратното ако искам правата ми на собственост да бъдат гарантирани моят първи ангажимент е да не нарушавам правата на останалите (правото на собственост, на живот, на свободно движение и разни други).
Да добавим в историята кола. Собствеността върху нея ме ангажира да обезпеча други лица (различни от мен) да не понасят вреди от това, че упражнявам вещните си права.
- За вредните емисии- си плащам акцизи и еко такси, за да може държавата да сади дървета които да произвеждат кислород. А с остатъка, посредством здравната система да плаща за лечението на пострадалите.
- За амортизацията на пътищата си плащам данък и винетка, за да може държавата да полага наново асфалт.
- Част от вероятните ситуации, при които мога да накърня правата на останалите обаче са извън логичния ход на нещата. Т.е. не могат да бъдат прогнозирани на микро ниво, защото са случайни.Такива са ПТП-тата например. За тях си купувам застраховка. Защото това е единствената алтернатива, който успява да управлява чрез групиране и разпределение по време и същество случайните рискове.
Когато възможните последствия от случайното нарушаване на чуждите права е социален проблем. Да речем поради мащаба (случва се често за цялата съвкупност- нацията) или обществената непримиримост към резултата е висока (например обществото не би желало поради неплатежоспособност на извършителя да няма кой да компенсира разхода на пострадалия) застраховката се прави задължителна.
Изводът до тук: Собствеността поражда отговорност, а социалната търпимост към последствията- вменява задължение или избор.
Като забележете! За този извод няма никакво значение кой и на какво основание ползва, би искал или дали въобще ще ползва колата.
? Защо гражданската отговорност се сключва на автомобила, а не на водача?
Това е неоспоримата причина гражданската отговорност у нас, в ЕС и в останалия цивилизован свят да се предлага по начина по който я имаме.
Два въпроса възникват тук?
- Как се развива собствеността във времето?
- Как се удостоверява собствеността?
Собствеността във времето
Собствеността е ограничен, но непрекъснат процес. Притежанието на МПС започва с покупка, следва владение и завършва с продажба/брак. Като няма опции този процес да бъда прекъснат с каквото и да е основание, различно от прекратяване на пълното вещно право. Простичко. Няма начин за ден два колата да не бъде моя, просто така щото нещо не ме кефи. Докато не я продам/ бракувам- е непрекъснато моя (дори и да ми я откраднат!).
? Откраднаха ми колата. Какво да правя с гражданската?
А от тук по логиката на горната точка, като сме го приели за социално желано, аз като собственик, съм длъжна да обезпечавам ненарушаването на правата на другите- като плащам данъци, акцизи, такси, винетки и застраховка гражданка отговорност.
Като забележете! За този извод няма никакво значение кой и на какво основание ползва, би искал или дали въобще ще ползва колата.
Удостоверяване на собствеността
Собствеността се удостоверява с официализиран запис- систематизиран, регулиран и унифициран. Нарича се регистър.
При колите по ЕГН- рама, превозното средство получава име (наречено регистрационен номер). Отговорникът за този регистър у нас е Пътна полиция. Докато пътна полиция знае за мен от регистъра колата е моя и обратното. От тук през логиката на първите две заключения докато МПС-то е регистрирано, то е мое и съм длъжна да му сключвам гражданска отговорност, да плащам данъци, акцизи, такси и винетки.
Като забележете! За този извод няма никакво значение кой и на какво основание ползва, би искал или дали въобще ще ползва колата.
Разбира се бих могла, ако целият този разход от притежанието на МПС ми идва свръх да продам колата, да я бракувам или да я оставя временно (при частична икономия само за застраховката) като я спра от движение.
За тези три извода до тук не трябват повече познания от базов курс по икономикс (задължителен е за първи курс) и основи на управлението на риска (максимум за втори).
Да погледнем нещата и от гледна точка на застрахователя.
Как управлява застрахователя рисковете по гражданска отговорност?
Технически управлението на риска по гражданска отговорност е същото като при всяка друга застраховка. Индивидуалните случайности се групират. Това, по закона за големите числа, прави прогнозирането на вероятната щета възможно. Като предположенията на застрахователя общо за портфейла са толкова по- верни, колкото повече и непрекъснати във времето са наблюденията.
Да допуснем избор дали или не да се сключи застраховка. Първото съображение е антиселекцията. Тези които осъзнава, че са по опасни за околните ще са по- склонни да търсят застрахователна защита. Същото съображение е валидно и за момента кога да се сключи застраховка. Търсенето на покритие ще е най- активно точно преди най- високата вероятност за реализация на риска. Ако знам, че утре ще размажа Бентлито на комшията, още сега без грам колебание ще си дам заплатата за застраховка.
По- важното в случая е, че двата аспекта правят портфейла на компаниите по- рисков, а цената за покритие по- висока.
И след толкова заключения за това що за концептуална глупост е допускането гражданската отговорност да може да се сключва за сезон, се чудя на кого е нужно въобще да се коментира?!
Какво печелят „професионалистите” от популяризирането на такива "иновации"?
Кръгла нула!
Това, че част от колите не се карат в определени периоди от година вече го има тарифите на застрахователите. Това е причината за по- ниските цени за гражданска отговорност на МПС-та над 15г. или при моторите. Да, не е видно за масата, ама тя от ценообразуване не разбира.
Пригласянето на идеите на тълпата ражда слава, но не дава работещи решения. А в безредието в което работим сега по задължителната застраховка, един хаос в повече е недопустимо излишен.
Творенето на иновации пред старанието да се постигне повече в съществуващите правни рамки е бягство от отговорност. Държавата има инструментите и правото да ги използва. За непостигането на търсения резултат има само една причина- липса на желание!
Това е само началото. Още аргументи против
