Основно навигационно меню

Broko лого Brokoза застраховките!

Сезонна гражданска отговорност: Не всичко което лети се яде

Явно концептуалните ми съображения против не стигат, защото медиите продължават да тиражират хубостта на сезонната гражданска отговорност. При това сериозно подкрепена от коментари на публични фигури на отговорности позиции.

Що за концептуална глупост е сезонната гражданска отговорност?

Застраховането не е политика. Или поне не би могло да бъде в техническата си част. Всичко в него опира до точна сметка и вероятността да я направиш.

Какво и трябва на точната сметка по гражданска отговорност?

Цената за гражданската отговорност е нищо повече от една понадута с разноски средна стойност на очакваната щета. Колкото по- вярно успее да я прогнозира актюера, толкова по- вероятно събраните пари от премията да стигнат да се платят щетите.

Вярната сметка обаче може да се постигне само при едно условие- достатъчно голям на брой наблюдения. И за да съм по- точна колкото повече наблюдения има, толкова по- малки са отклоненията на очакваната от фактическата стойност на щетите.

С други думи на застрахователят му трябва голям портфейл за да му излезе сметката- да има достатъчно пари за да продаде полицата, да поддържа офиса отворен (за да има къде да се ликвидират претенциите) и накрая- да си плати щетите в следващите пет години (защото гражданската отговорност е опашата застраховка).

Формално погледнато, ако възможността за сезонно застраховане по гражданска отговорност качи обхвата, то би било добре за всички компании защото ще подобри точността на оценката а от там и рентабилността на бизнеса.

Преди по –верния извод обаче, има още две съображения.

Разпределението на риска във времето

Няма застраховател, който да може абсолютно точно да сметне колко точно е размера на очакваната щета, а от нея и вярната премия за риска. В това няма нищо лошо и от идва от непрекъснатостта на риска във времето. Ако една година е лоша, защото много вали, то следващата по- вероятно да не е. Или казано с други думи направи риска по- управляем застрахователят успява освен на групира и пренася във времето.

При гражданската отговорност и не само, това условие е причина по- добрите рискове да получават бонуси, а по- лошите да бъдат наказвани с малус. Като колкото по- непрекъснат е процеса на управление на риска, т.е. колкото по-вярно е наблюдението на резултатите от него, а от там и по- вероятно оценката на средната щета и премията за следващият период- по близка до фактическата.

Изводът от този аргумент е, че фрагментирането на срока в покритието по гражданска отговорност води до по- висока нестабилност на оценката, от там до необходимост от по- голяма добавка за колебание на средната щета, а то там по- висока цена.

Простичко! Допускането на сезонност при гражданска отговорност няма да доведе до нищо друго, освен до изкуствено повишение на цената.

Морален риск

Застраховането е бизнес на непознаването на случайността. С полицата се опитваме да ограничим нежеланите резултати като ги прехвърлим към застрахователя. Ако знаехме кога ще се случат нежеланите последствия, то задължително бихме купили покритие. Или казано с други думи колкото по- рискови се оценяваме, толкова по- мотивирано е търсенето на застраховки.

Погледнато от другата страна, всеки, който има усещането, че цената която плаща е по- ниска от справедливата за него (например защото е дал колата с пълномощно на румънец, има серия ПТП в последната година, кара кола с десен волан и т.н.) е по- склонен да купи застраховка от останалите. Това нещо се нарича морален риск.

Допускането на възможност да се застраховаш за кратко по гражданска отговорност е портал за легализирана инвазия на морален риск по тази застраховка. А той за премията не значи нищо друго освен увеличение. Това е единствения начин застрахователя да компенсира по- лошия рисков профил на напиращите да се застраховат за малко.

Простичко! Легализирането на сезонността ще наложи изкуствено завишени е на премията по гражданска отговорност за да се компенсира по- високия морален риск с който ще се обремени портфейла.

ВЕРНИЯТ ИЗВОД: НЕ ВСИЧКО КОЕТО ЛЕТИ СЕ ЯДЕ!

Грубо е, но все пак споря с професионалисти нали?! Би трябвало и те като мен да са минали общ курс по икономикс и управление на риска. Или бъркам… за професионализма?!

Нещата не свършват до тук:

Сезонна гражданска отговорност: Не по врат, а по шия.

Броко коментари