Всички искат на гражданската отговорност
Новата версия на Кодекс за застраховане провокира доста размисли какво може да се прави с (най- вече задължителни) полици. Една от идеите предлага гражданската отговорност да скочи с едни 10лв. които да се отделят в резерв за лечение на пострадали от катастрофи.
Защо докторите се вгледаха в гражданската отговорност?
Както винаги, заради хроничен недостиг на финансиране. Интензивното лечение е скъпо. Пострадали от пътни инциденти- много, а по дефиниция застрахователите по гражданска отговорност покриват материалните и нематериални вреди в следствие на телесно увреждане.
Аргументите им „за“
Неотложната помощ е недофинансирана
И какво общо има това със застраховането?! Финансирането на здравната помощ се урежда с група законови и подзаконови нормативни актове. Като в нито един от тях здравната грижа не се обвързва със застраховане. То е самостоятелна система, с предположение да бъде финансово стабилна според източниците си на финансиране. Проблемът в баланса не е грижа на застрахователите. Та те нямат никаква връзка с него. Както не участват в разпределението на приходите (щото все пак задължително здравно застраховане няма, за разлика от задължително здравно осигуряване), така нямат място и в покритието на разходите.
Злополуката не е заболяване
И какво значение има разликата?! Всички спешни състояние по условие са покрити от държавата. Независимо от това дали нуждаещото се лице е здравноосигурено или не. Като ангажиментът за това е безусловен, без значение на провокиращата причина (пътнотранспортно произшествие или нещо друго) и определението на състоянието (злополука или заболяване). Причината за това е проста. Социално приемливо е спешната медицинска помощ да е публично благо.
Ако лицето е пък здравно осигурено, то допълнително е подкрепило с личната си вноска бюджета на касата, за да може тя да плати за търсената помощ. Като и тук няма никакво значение има ли кола или не, или счупения крак от ПТП ли е или от поледицата пред блока.
Всеки трябва да си гледа в паницата!
Аргументите ми „против“
Спешната медицинска помощ е публично благо, а не покрит по гражданска отговорност риск
Целта на застраховка гражданска отговорност е да компенсира пострадалия за претърпените вреди от превозното средство на трето лице. Размерът на тези вреди са преките и непреки разходи които то би се наложило да понесе. Е какви разходи понася докато ползва гарантираната от държавата спешна медицинска помощ?! И да има такива, то те едва ли са регламентирани. Или по лошия въпрос. Ако са регламентирани, какво точно обещава държавата с нормативните си правила?! Или ще обещава, но друг ще плаща?!
Или пък нормативно ще признаем, че е социално желано спешната медицинска помощ да не е публично благо.
Какво индикира пазара?
Бизнесът има вътрешно присъщото свойство да оцелява в сегменти, в които съществува благоприятна за развитие среда. Нека сравним сега колко нови болници се появиха в последните години и колко нови застрахователя се борят за интереса на потребителя по гражданска отговорност?! Сравнението никак не е в наша полза.
Че то само спешната медицинска помощ ли е?! Ами пожарната?
Пожарната има същата икономическа връзка със застраховането като болниците. Реагират при спешна необходимост. Ако ще раздаваме пари от резервите, трябва да има справедливост. Нали все пак за да извадят пострадалото лице от колата трябва някой първо да я загаси и нареже. Даже ако ще се размивам в тази посока, пожарната има по- пряка връзка със застраховането щото и вода при наводнения помпа и клони реже, и срутвания разчиства. Все дейности, които са неотложни и публично финансирани, и... публични блага (по дефиниция или социално желание).
… и полицията?
Та нали те са първите, които разбират за ПТП-то. 112 е към бюджета на МВР. Пътните полицаи идват първи. Реорганизират движението за да се ограничат вредите.
Като не се справя държавата с предоставянето на публични блага, които формално признава като такива, обещава ги нормативно и от това страда един сегмент, доколко справедливо е за това да плаща друг?!
Писна ми от глупости!
