За дупките и застраховките, и дупките, и застраховките…
Докато ме мъчи смисъла на понятието „Професионална глупост" стигнах до идеята за нов продукт „гражданска отговорност на дупкопритежателите”. Но отначало... Дупките и застраховките имат дълга връзка. Ама толкова дълга, че чак авантюрата между тях вече заприлича на брак. Лошо няма, но ми омръзна да чета и слушам глупости! Върховете в медиите са толкова много, че е трудно да ги пропускам. Първият връх в класацията ми е „Скандално гражданска отговорност не покрива щети, причинени от дупка”. Няма да сложа линк към така авторския текст, има го в доста вариации в мрежата, щото глупостта няма нужда да се разпространява. Единственото вярно в това изречение е „Скандално!”. Но то се отнася само за факта, че за толкова години суета около тая застраховка, още не става ясно кво се прави с нея! И най- тъжното в цялата работа е, че сензацията се търси от предполагаемо компетентни да се изказват публично. Не е нужно да си застраховател за да предположиш, че като е покритие на отговорност, са важни два въпроса: „От кого?” и „Към кого?” И така несъществения, който не броя въобще „Какво прави дупката в тая схема!?” Няколко неща е добре да се изяснят в аванс: Отговорността е винаги лична. Някой е виновен за нещо. Независимо от причината за това, дали е причина за събитието лично или просто е собственик на имуществото с участието на което се случва събитието. Няма отговорност по принцип, а само при ясни причинно следствени връзки. Поражда се само от неизпълнение на правила. Ако кражбата например не е криминализирана, кой би погледнал на мен като на крадец докато си присвоявам чужди вещи!? И да стане малко по- автомобилно, правим отговорността гражданска и включваме колата. Факт е, че понятието гражданска малко обърква, като се има предвид обичайното настроение по пътищата, но нека допуснем, че и викат така само защото тя не може да бъде класифицирана като друга (например професионална, договорна или на продукта). Не всички по пътищата са професионалисти, договор за управление на МПС не сключвам за да си карам колата, а продукт въобще няма. Та! Смисълът е с покритието по тази застраховка, случайно увредените да ползват удобен механизъм за компенсация на вредите. Има и други, но това е отделна тема. Значи аз купувайки си гражданска отговорност си купувам защита ("за страховете ми", както казват Булстрад. т.е. някой обещава да плати вместо мене) за всички поразии, които без да искам е вероятно да сътворя на пътя. И стигаме до ситуацията в която целя дупка и чупя колата. Формално погледнато аз си има застраховка. Значи дупката да е спокойна, като собственикът и предяви обоснованата претенция, че е понесъл от тоя факт измерими щети, моят застраховател ще му плати до 15 дни. За щетите по моята кола не мога да предявя претенция по тоя продукт, просто щото той не го покрива. Въпросът обаче е и кой има право да предяви претенцията- аз или дупката!?Добре че са го уредили законодателно. Дупката въобще няма право да ми стои на пътя и да ми ограничава свободното преминаване. От друга страна тя не би могла да бъде субект в нашите отношения, щото на практика е имущество. Значи отговорността е собственика. И ето тука идва мястото на иновацията! Къде им е гражданската отговорност на дупкопритежателите!? Вярно е, че търсенето на този иновативен продукт е малко ограничено до неколкото общини и Агенция пътна инфраструктура, но пък предвидливия законодател може да я направя задължителна. Като мойта! Нали трябва да има определен баланс в правата!? С такава асиметрия не може. И понеже дупкопритежателите не са от вчера, а заплахата на красотата на задължителната застраховка силна, в следващ коментар ще доразкажа и за тяхната позиция. Благодаря за съдействието на колегите от Армеец, които изпратиха връзка към публичната позиция на един дупкопритежател от 23.06.2010 в сутрешния блок по Нова.
