Brokoза застраховките!

Омръзна ми да чета „експертни” мнения! Медиите се наводниха от становища на „специалисти”, кое от кое по- компетентни. Като изключа позитивните ефекти от популяризирането на бизнеса, всичко останало се свежда само до запълване на ефира или печатна страница.

Единственото ясно от цялата суетня е, че: Място за задължителна застраховка на имущество няма!

И аргументите:

Задължителната застраховка на имущество не е публично благо

Както и преди си коментирах, мястото на държавата е основно при публичните блага. За частните е добре да си отговаря само частния сектор.

Застраховката на имуществото си е чисто частно благо. Защото

• Потреблението е делимо. Аз си купувам полица, ти се купуваш полица, т.е. продуктът е персонален и е адаптиран към платеца/ ползвателя.
• Изключването е лесно. Застрахователят може без аргументи или мотивирано от развитието на риска да откаже сключването на всяка незадължителна застраховка. И то друга страна право да ползват благото имат само тези които са си го взели. Не си купуваш полица- не си застрахован.
• Потреблението е конкурентно. Ако аз имам полица към някой инс, на теб може да ти откажат поради каквато и да е причина.

Застраховката на имущество не генерира външни ефекти

Вторият обичаен аргумент, който отваря вратата за бизнес на държавата, са външните ефекти. Това за ползи или разходи, които частните субекти не могат да оберат с цената на благото. Например пушачите генерират нежелани външни ефекти (разходи за здравни услуги) за непушачите. Вероятните разходи, породени от тези ефекти не могат да бъдат обхванати с цената на кутия цигари. И обратния пример- красива градинка през къща без ограда. Нетния разход на собственика за нейното създаване не включва доволството на всички които преминавайки се наслаждават на естетиката на двора.

Застраховката на имуществото не генерира външни ефекти. Цената отразява всички възможни ползи и разходи на страните участващи в транзакцията. Полицата е само инструмент за лично управление на риска, който е необвързан ефекти към трети лица.

И веднага сравнявам с гражданската отговорност при която основанието е точно третото лице и външните ефекти които аз мога да му генерирам. Купувайки се кола, цената която плащам не отчита средно претеглената цена във времето на вредите които ще създам с нея. Цената на автомобила е само за ламарина, пластмаса, метал и бранд.

Застраховката на имущество не е социално благо

Този аргумент вероятно изглежда малко мъглив, защото първичното съображение може да бъде силното социално желание от всяка криза да се излиза бързо. Например социален приоритет е избирателите да са доволни, къщите да са здрави и т.н. И това би било основателно ако я нямаше свободата за придобиване на собственост.

Ако социалното съображение ще се изтъква като мотив, то това не може да бъде напарвано в края или след на процеса. Аз съм свободна да притежавам всичко за което мога да платя и държавата не полага каквито и усилия да ме селектира на входа. Достатъчно е да мога да платя цената. Няма ценз за придобиване, основан на критерии като лична и отговорност към трети лица. Социалната алтернатива би била само отговорните граждани да могат да придобиват имущество.

На практика място за социалното съображение има. Но то е преди застраховането. Държавата свободно може да концентрира усилията си върху създаването на имуществото, което да се застрахова. Като например бъде по строга към градоустройството, неправомерното строителство, качеството на строежите, изискванията и тяхното удържане във времето, към правилната експлоатация и поддръжка на сградите.

Застраховката на имущество няма недостиг в предлагането

Това няма да го повтарям. Няма застрахователна компания, която да не предлага поне два продукта на къщата, която да отказва да застрахова имущество или да се опитва да излезе от тоя сегмент. Пазарът има капацитет да застрахова всяка българска къща без никакви опасения от който и да е имуществен риск.

Застраховката на имущество не трябва да е задължителна за да се купува

Първичен човешки инстинкт е самосъхранението. Рационалността да се предпазиш физически и след това и всичко които си създал. Ако застраховката се приема като инструмент за ефективно управление на риска, но тя ще се търси. Това обаче не става от само себе си. Естественият процес на търсене се задейства само при достатъчна емпирична информация за ефективността на хеджа. Ако такава липсва или наличната е обременена с прекалена фрикция, от сорта на застрахователите не плащат, невидимата ръка няма как да се задейства.

Дори и да не обръщам внимание на всичко до тук, налагането на задължение е свързано с разходи. За да се накара всеки безотговорен собственик да защитава по указан начин рисковете на собствеността си. Както виждаме от гражданската отговорност това занимание не е никак лесно и евтино. За ГОто си имаме и наблюдаваща структура (КАТ) и вече и инфраструктура (камери за наблюдение). И въпреки това ефективността на задължението е под 80%. Как ще го направим за къщите? Няма желаещи да платят сметката и за това.

И неизбежният извод до тук:

Задължителна застраховка на имущество? Няма как да стане :)