За земетресението, държавата и този, който винаги пропускат
За пореден път вчера се изненадахме, също като със снега преди коледа. Но то пък какво ли друго да се случи в земетръсна зона!? Е имаше малка разлика. Нямаме си вече Министерство на бедствията и авариите, та просто нямаше кой да сформира кризисен щаб за да допълни медийната суетня. Въпреки това не липсваха държавни фигури които да декларират, че публична подкрепа ще има. Само трябва хората да информират местната управа.
Какво значи за мен това!? Аз ще платя за ремонта на оградата на някой, който дори не подозирам че съществува. Защо ли!? Защото съм данъкоплатец: моите пари, републиканския бюджет, местния бюджет, и от там- към оградата. НЕ СЪМ СЪГЛАСНА!
И не защото управлението на рискове ми е по занятие, а защото икономиката трябва да е пазарна! И да не е най- доброто, по- добро няма. Та основното, което държавата прави (единствено тя и най- добре тя!) за пазарната икономика е да защитава правото на собственост. Преразпределението на ресурси е вторично и зависи от текущите социални приоритети.
Лошото на правата обаче е, че пораждат задължения. Първо- да не нарушаваш правата на другите (собственици) и второ- да си носиш рисковете, свързани със собствеността. Не виждам основание някой да ми налага отговорност за чуждата ограда, върху която нямам никакви права. Пък и целостта на оградата, а от нея и благополучието на собственика и е повече от абсурдно са бъдат някога социален приоритет.
Рисковете са обективно съществуващи съвкупности от обстоятелства, вероятността за проявление на които може да има случаен или закономерен характер. Като разликата е само в дължината на наблюденията във времето. Но сигурното във всички случаи е, че нещо може да се случи. Да понасяш риска, породен от някакво право дава само една възможност: да го управляваш. Как? е вече въпрос на оптималност.
Ако си го задържиш имаш две опции- събираш пари по сметка и сам си оправяш оградата или нищо не правиш, защото цяла или половин ограда за теб са с еднаква полезност. Или го даваш някой друг да го носи- застраховаш се! Лошото на оградата и къщата зад нея, за разлика от други активи, е че други желаещи да носят риска няма.
Съдействието свише е възможно в два варианта:
- става чудо (за него на мен не ми пука),
- накърняваш ми правата (щото бюджета, без никакво основание, покрива частните ти разходи).
Не виждам разлика между пожара, природните бедствия (това лято земетресение, преди две- наводнения) и другите имуществени рискове. Ако бюджета ще плаща при едните, що да не го прави и при другите!? (изгори ти телевизора от късо съединение- общината носи нов)
И ако ще плаща въобще, защо да не през катастрофичен пул!? Пак е принудително (като данъците), пак е с преразпределение (от тия дето са по- добре, към тия дето са по- рискови), само че се управлява от професионалисти.
