Brokoза застраховките!

Животозастраховането винаги може да те изненада! Особено като си купиш иновативна полица, и най- вече в новаторска компания! Та в тая магическа комбинация, едно нещо може да се види със сигурност-

ЧУДО! О! И то какво!?

Имам си полица към любима за мен компания вълшебница и … решавам да я откупя. Какво ли друго мога да направя ако считам че доверието ми към тази компания е изчерпано!?

Та, по общи условия имам право не да прекратя договора и да получа откупната стойност, а само право на откуп в резултат на което полицата се прекратява. Факт е че резултата е един и същ, но при второто имам едно право по- малко. Както и да е. Няма да прекалявам със суета!

Като и при другите застрахователи и при тази магьосница, всичко което не е уредено в общите условия е написано във вътрешните правила (които не са публични разбира се и никога не е ясно коя версия гледам, щото просто не са датирани) или пък предстои да стане ясно в последствие, като дойде нуждата от него. За разлика от другите обаче, при тази пътищата и камъните по тях не са добре отъпкани и някак си по пречат. Та, попълвайки усърдно искането за откуп, разбирам че за да го приеме застрахователя е необходимо:

• Да му върна оригинала на полицата;
• Да предоставя копие на дебитната си карта (не номера на банковата ми сметка, а копие на пластиката!!!)
• Копие на личната карта и две други неща, които на фона на тоя списък седят неестествено, просто щото са логични.

Тези лист ме накара да поразсъждавам: Застраховката е двустранен (или поне двустранен) писмен договор, който се сключва в поне два екземпляра- по един за всяка от страните. От факта, че ми налагат да сдам моя екземпляр мога за заключа, че въпреки ЗЗД

писмените договори се развалят не с допълнително споразумение, анекс или добавък (както застрахователите обичаме да казваме) а с изземване.

Интересен подход! Иновативен безспорно!

Чудя се какъв избор имам да упражнявам правата си по договора, ако нямам самия договор!? И какво мога да направя за да си прекратя полицата, от където все пак тръгва всичко!? Мога като овца на заколение просто да си го предавам и да се надявам, стискам палци, хвърлям сол, правя заклинания да не ме гъбаркат за поведен път. Копие и да направя то няма силата на договора. Нотариална заверка никой няма да ми направи (кой ще познае защо!?) За хипотези допускания и доказване на правата няма да говоря, щото просто са административно взистакелни и изискват допълнително време.

Второто условие- копие на дебитната карта.

Що ли им е!? Тя има само номер, който няма нищо общо с банковата сметка. Името на титуляра е изписано на латиница и със съкращение в презимето, т.е. няма как еднозначно да ме идентифицират дори и да искат. И на последно място номера на дебитната карта няма нищо общо в банковата сметка. Що ли им е тогава копие на картата!?

И дали пък са го оповестили като категории данни които поддържат в регистрите си!? (между другото за това чакам писмено обяснение. Длъжни са да ми го дадат в 14 дневен срок, ако не- жалба и разбира се проверка по жалбата)

И на последно място поредно копие на личната карта.

Като регистриран пазител с мерки срещу изпирането на пари, са длъжни да ме идентифицират като снемат копие на личната ми карта. Да ама не във всички случаи, а само ако годишната премия е над определени лимити. Както и да е, въпреки че нямат основание, съм го подминала, само щото знам че са регистриран администратор на лични данни. Не че имат избор да не са.

Това което ме омагьосва за пореден път е защо след като са пазител на данни ми искат копие повторно. Не си ли го пазят!? В метален шкаф, със специално заключване в помещение с ограничен достъп!?

Толкова за предпоставките: Само едно искане за откуп, а три регламентиращи закона, две регулиращи институции, които ги пазят и накрая аз- потребителя в чудо!

Като ми откажат писмено ще споделя последващото си преживяване до пълно омагьосване.