КФН: Щетите по гражданска отговорност и каско и от преди 2010г насам на по- светло до края на ноември
Всъщност корекцията е малка и става с проект за промяна на Наредба 49. Имате го на станиката на КФН в текс и мотиви. С нея изискват информация от застрахователите за:
Предявени и изплатени претенции след 01.01.2010г. по каско и гражданска отговорност и по договори сключени преди тази дата
В обосновката си регулаторът посочва, че това е необходимо за по- адекватния анализ на техническите резерви.
Напълно основателно.
Давностният срок за предявяване на претенции по гражданска отговорност е 5 години при нематериални щети. При материалните (и каското е там) срокът е 3. Като сложим към този период и продължителността, която може да отнеме една претенция (особено ако е през съд), фактическата продължителност докато стане платена може да се отнеме драматично повече. През цялото това време застрахователят поддържа резерви за да може да компенсира пострадалия за дължимото.
Ама що се сетиха сега?!
Фактологията от по- горния абзац е теория. Не е новина. А наредба 49 е сравнително нова (от края на октомври 2014г.). Не е толкова важно, по- добре късно, отколкото никога…
Прави ли това някаква разлика за потребителя?
По скоро не, защото не е работа на потребителя да се занимава с достатъчността на резервите. Гарантирането на финансовата стабилност на застрахователите е отговорност на регулатора. Но пък има едно съображение в плюс.
Обмяната на данни между Информационния център на Гаранционния фонд, Пътна полиция и застрахователите не е никак нова дейност. Още от 2009г. Кодексът за застраховане предвижда застрахованите МПС-та да бъдат съпоставяни с регистрираните, а застрахователите и пътна полиция да споделят на Гаранционния фонд платените обезщетения и регистрираните събития. Като оперативно интересни за статистиката са и двете автомобилни застраховки.
Наредба 49 от края на миналата година включи в обхвата на данните и предявените, но не платени претенции по полици с валидност от началото на 2010г. Като постави на застрахователите срок от осем месеца да сдадат необходимата информация. Трябва да се е случило към края на месец юни.
Нещо за Бонус - малус?!
Ще го повторим! Защото не всички изказващи се по медиите са чели учебници по застраховане.
Бонус - малус е понятие, което в контекста на гражданската отговорност има запазен смисъл. И той е система на общ за пазара механизъм на ценообразуване. И като казваме общ трябва да се разбира наложен от регулатора модел на отстъпки и надбавки (не е необходимо да са в конкретен размер), който да е задължителен за всички компании. Такава практика е определена като недопустима с Третата директива по общо застраховане. С нея застрахователите получиха свободата сами да определят тарифите си. Те не подлежат на одобрение и никой не може да налага условия как да бъдат формулирани. Разбира се в рамките на общото изискване за достатъчност. Т.е. събраните пари от премии да бъдат адекватни на поетите ангажименти, без това да струва систематичен разход на акционерите.
Изводът е, че „панацеята“ бонус- малус няма как да се появи, без това да ни направи ЕС отклонение. Не е пречка, като гледаме практиката около забраните за гражданска отговорност в интернет, но все пак… ако се случи ще е прецедент със последствия. Третата директива в тази насока свобода за местни интерпретации не предвижда.
Едно хубаво нещо има обаче. Не е ново, защото е разписано от още от 2009г. И то е достъп на застрахователите до по пълна извадка от данни. Как ще ги интерпретират в правила за ценообразуване си е тяхна работа. Ако решат, че ПТП-тата са без значение (щото статистиката за щетимост не е страшна) и джигит да сте, ще си имате същите условия като идеалните водачи.
Дали ще се случи от поредното допълнение на нормативната уредба е отделен въпрос. Все пак от 2009г. доста време мина…
