КФН: Застраховка гражданска отговорност може да бъде сключена от всеки който поиска. Анулирането на полица не е възможно.
От вчера на страницата на КФН стои проект на указание за тълкуване на понятието застрахователен интерес и възможностите за едностранно анулиране на сключени договори по застраховка гражданска отговорност. Интересно четиво. Трябва да се прочете. Имате покана да изпращате и мнения.
Крайно време беше и регулатора да коментира „що е то застрахователен интерес?“
Обнадеждени сме. Защото още от 2012г е публично нашето мнение, че е повече от наложително да има някаква форма на формален коментар. Указанието е специализирано само за задължителната гражданска отговорност, но съдържа доста постановки, които могат да се ползват и за други поводи. Изразените аргументи са видни и за не заклети юристи, но винаги е по- добре да има и официален документ, на който всеки тълкуващ нормите да може да се позове.
Важният извод, който следва да бъде направен от проекто указанията, е че застраховка гражданска отговорност на автомобилистите може да бъде сключена от всеки който поиска. Като кръгът на лицата е почти неограничен, в общите лимити за правоспособност да се сключи какъвто и да е договор (минимална възраст и дееспособност), разбира се. Простичко казано, не само собственика или упълномощения ползвател, но и който и да е друг над 18г. и „със всичкия си“ :), на основание защита на обществения интерес, може да поиска и да направи задължителната застраховка.
Другото интересно
Застраховка гражданска отговорност не може да се анулира
Колкото и да е логично за икономистите застрахователи, понятието „анулиране“ не е уредено в правния ни мир. Да се чете: сключена и платена полица не може да изчезне лесно от регистъра на гаранционния фонд в последствие, считано от датата на нейното начало. Има опция и за това, но е трудно и едва ли ще може да мине без съдебен процес.
Единственото допустимо основание е нищожност на договора. Която разбира може да следва само от липсата на застрахователен интерес. Как ще я обосноват застрахователите, като имат и т.II на указанията е отделен и много труден въпрос.
Застраховка гражданска отговорност все пак може да се прекрати, ама трудно
Указанията изрично подчертават, кога не се прекратява вече сключена задължителна полица. Сериозен акцент е поставен върху съществените за оценка на риска обстоятелства, за които застрахователят е задал изричен въпрос. При пропуски или други неточности, полицата остава в сила. Застрахователят обаче има право да иска промяна на премията. За това обаче си има разписана процедура в Кодекса. И лисата на съгласие от потребителя с офертата, компанията остава без възможности, защото са орязани с Наредба 49. Продължава да си носи риска и е длъжна да плаща, за колкото пари е събрала изначало. Забавно е правото на застрахователя, при неточно обявени обстоятелства, да иска промяна в премията. Освен да я поиска, друго не може да направи…
Е, разбира се, остава си правото по ЗЗД за прекратяване при взаимно съгласие на страните. За него никой никога нищо не е коментирал. Ако изключим поясненията за изземване на удостоверения, разбира се. Как ще ги намират измислените собственици на огромни автопаркове, дето се движат из Румъния, си остава проблем на застрахователя. Пък и да ги намери компанията късметлийка, какво от това, ако не искат да плащат.
Между другото регулаторю, ако сте тръгнали да противодействате на Румънския синдром, сигурно като нас знаете, че източникът на проблема не е в застрахователите. Да, пазара реагира неадекватно. Но то е, защото не само това не е наред. Ако румънския сегмент си плащаше данъци, винетки и технически прегледи, сигурно щяха да гледат с по- смело око на този бизнес. Докато стои на светло, проблем с него те би трябвало да има. Пък и ако трябва да сме честни, прекратяването на полици не е единствената практика…
И няколко пожелания към регулатора за бъдещи указания
Очевидно е, че неточно декларираните обстоятелства при сключване, са отправната точка за всичко, което може да се случи по даден договор за застраховка гражданка отговорност. Като изключим рамата на колата (която разбираме от Пътна полиция), всичко друго е въпрос на цена.
Основният въпрос е: Как разбира потребителя, за кои съществени обстоятелства е поставил изричен въпрос застрахователя?!
Тафирите?
Да, факт е, че тарифите са публични през страницата на КФН. Но каква част от потребителите са адекватно финансово грамотни за да ги разберат?! И по- важното каква част от разбиращите написаното, знаят че е важно и отделят време да се запознаят? И не на последно място, променя ли се навреме информацията при промяна на ценовите условия на застрахователя?!
Самия застраховател?
Да, факт е, че ако попита представител на застраховател, потребителя най- вероятно ще чуе за кои съществени обстоятелства пита. Ама, каква част от продажбите на дребно (щото повечето потребители са точно там) по гражданска отговорност са преки?
Посредника?
И тъй като голямата част от този бизнес минава през брокери, как точно те гарантират, че са информирали потребителя за какво точно пита застрахователя? Защото „казваме им“ и „те ни казват“ не е надеждно обяснение при писмен договор. Пък и не всичко от това, което определя цената се вижда в печата на полицата.
Голяма част от брокерския бизнес минава през софтуер който дори не съдържа въпросите за които пита застрахователя. Как ще му хрумне на брокерския служител да предостави информацията от тарифните условия тогава?! Пък и къде ще се запише устния отговор на „информирания“ потребител.
Правилното и потребителни ориентирано решение го има в чл. 332 от проекта за нов Кодекс. Но … като забрана.
