Може ли наистина да поскъпне гражданската отговорност с новия Кодекс за застраховане?!
Трябва да сте свикнали, от време на време тая тема се завърта по медиите. Сега причината е промяна в Кодекса за застраховане. Не е минало през Народното събрание, така, че нищо не е сигурно. Последната публична версия е тази от общественото обсъждане в Министерство на финансите. Дали има промени до Министерски съвет не е много ясно. Но и да няма, фактите не са точно така, както го слушате.
Лимитите скачат драстично и това ще вдигне цената
Не точно и не съвсем. Премахва се подлимита за едно събитие. Ето го в прав текст
Действащ регламент
Чл. 266. (В сила от 11.06.2012 г.) Задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се сключва за следните минимални застрахователни суми:
1. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт:
а) 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице;
б) 10 000 000 лв. за всяко събитие при две или повече пострадали лица;
2. за вреди на имущество (вещи) - 2 000 000 лв. за всяко събитие
Може ли наистина да поскъпне гражданската отговорност с новия Кодекс за застраховане?!
Проекто регламент
Чл. 493. За всяко моторно превозно средство, което се намира на територията на Република България и което не е спряно от движение, е необходимо да има сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за следната минимална застрахователна сума (лимит на отговорност):
1. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица;
2. за вреди на имущество (вещи) - 2 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица.
Десетте милиона си ги има и сега, но при поне две пострадали лица.
Има ли значение лимита на отговорност за цената на гражданската отговорност?
Не, при нашия пазар. Цената на която и да е застраховка, за която има статистически наблюдения за честота и размер на щетите, се определя на база очаквана средна стойност на претенцията. На този принцип е изграден целия застрахователен бизнес от както го има.
Конкуренцията може да помогне на застрахователите да се поотклонят от теорията. Ако тя е пазарна, цените зависят и от тези на другите компании. И докато всички поотделно се опитват да се преборят за интереса на потребителя на застрахователна услуга, посоката е по- скоро надолу и най- много около очакваната средната щета на портфейла.
Ако няма пазарна конкуренция, в цената влиза и толкова икономическа печалба (не е съвсем коректно, но да я наречем и спекулативна, за да се разбере правилно), колкото може да си вземе застрахователя. Това обаче не е случая в България.
Средната стойност на претенцията по гражданска отговорност за събития на територията на страната е в пъти по- ниска от досегашния лимит. И без лимит да се предложи покритие по полицата, цената ще остане същата.
За задължителните страни, включени сега в покритието на застраховката, максималните възможни лимити са различни, като сумата от 10 млн. лв. е минимум (изискване на европейска директива). При доста страни горната граница на обезщетенията е значително по- висока, а при някой такава дори липсва.
Териториалния обхват се разширява и това ще вдигне цената
Основание за по- висока цена в тази насока има.
Новите правила предвиждат гражданската отговорност да покрива и определяните до сега като трети страни. Това са държавите, членки на споразумението Зелена карта, различни от участващите в така наречената Европейска инициатива. Такива са Албания, Босна и Херцеговина, Беларус, Македония, Израел, Иран, Молдова, Мароко, Русия, Тунис, Турция, Украйна и Черна гора.
Международно споразумение, които да налага включването на тези трети страни, в покритието на задължителната застраховка- няма. Инициатива на местния законодател е.
При част от тези страни лимитите са ниски. Например в Турция е около 1 млн. лв. за събития с лек автомобил и повече от едно пострадали лица, Македония- около 1,2 млн. лв., Албания- 0,7млн. лв. За Иран, Израел и Тунис обаче горна граница няма…
Решава ли някакъв проблем разширяването на териториалния обхват?
Едва ли! Защото издаването на зелена карта, за страните за които тя е задължителна (сегашните трети страни), пак ще бъде при поискване. Няма да ви е по- удобно, ако се сетите някога през живота на полицата, че ще пътувате към такава дестинация, пък не сте искали сертификат. Пак ще трябва да се разходите до застрахователя. Няма да доплащате, обаче защото премията, събрана при сключване вече ще включва и покритието на всички страни от споразумението зелена карта.
Формално разширението за трети страни, което сега доплащат пътуващите, ще бъде разпределено на цялата съвкупност от застраховани. Има елемент на солидарност. Дали е справедлив, ако не мърдате от ЕС, е отделен въпрос.
Българският потребител не е неграмотен. Ако му бъде обяснено какво купува, разбира. И прави информиран избор. Включването на всички страни от Зелената карта в покритието на гражданската отговорност, спестява работа на посредниците и застрахователите, единствено при предоставяне на достатъчно и надеждна преддоговорна информация. Икономия на ресурс, които ще бъде плащан от всички потребители на застрахователна услуга.
Полицата остава само и единствено на физическа продажба
Това е най- голямата пречка за по- ниски цени на гражданската отговорност.
Направете следната сметка.
Един наш служител може да издава до 75 полици на ден за 8 работни часа. Причината е технологията. Заема едно работно място, без претенция за луксозен офис.
Сега си представете тия 75 човека на опашка в реален офис. Невъзможно е за тези 8 часа, всеки от тях да бъде отделено време за да получи достатъчно информация за да направи рационален избор. Служителите трябва да са поне 3- ма, а офиса- значително по- просторен.
Няма да отчитаме и загубеното време и пропуснатия доход, на тия 75 човека в чакане.
Новата уредба изрично забранява, да се запази тази ефективност. Защото полицата ще може да се сключва само и единстевно присъствено. Отивате на място, чакате си реда, стискате палци да работи бързо системата за издаване на полици и се сдобивате с такава.
Реална необходимост, която да налага въвеждане на това изискване няма.
- Нито от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
- Нито от опасения за злоупотреби с качеството на предоставянети от клиента данни. Защото има Наредба 42 и инфраструктура, която да я обезпечава,
- Нито от необходимост за изграждане на нова инфраструктура за издаване на електронни полици, защото такава вече има.
Не само това е въпросът обаче.
Колкото по- голям е посредника, толкова повече може да вземе от застрахователя за труда си (Валиден пазарен принцип). Не го разбирайте пряко, защото е част от еднаквата премия, която плащате без значение при кого. Бизнесът, който идва от големи посредници е по- нерентабилен за застрахователя (заради по- скъпата аквизиция). Колкото по- висока част от бизнеса идва към компанията от големи посредници, толкова по- висок натиск ще има това за повишавате на цената.
Изводите оставяме на вас.
