Brokoза застраховките!

Одрах прага на Тойотата. Онази Тойота. Дето е в ДЗИ. Проектантът на пътя не беше го допомислил, но… айде. Не може все него да видим. И в момента в който местя колата на по- широкото за да я снимат - се сещам. Тези хора имат приложение! Ц! Ц! Ц! Да се имам и инс дев-а.

За късмет. Мой де! Небесно синя корсичка ми дава втори шанс. Та чак и два пъти.

Дебъг на самоликвидацията

Значи тези от ликвидацията на автомобилно се познават от далече. Тежкарско подмятане на перчем в ляво и дясно, резки МОЛ-ски жестове с показалец и къси фрази от типа “дайте километража” или “изчакайте за опис”. Колко му е ?! Все пак аз тия приложения ги пиша…

Петък е. Корсичката е на Баучер, вали приемливо силно, но кой QA се спира от малко влага?! Започвам с темпо: Предяви претенция. По какво? По каско. Кой сте вие? На собственика злото куче! Екран 1 върви като по вода. Пряко и преносно. Искате ли да преминете към оглед? Разбира се, за това съм там. И хоп! Тесла. Искате ли да преминете към приложението? Що да не искам, но не съм ли вече съм там??? Айде искам. Ами добре, сканирайте QR кода. Е как! Аз съм през телефона. Тези хора не мислят за мен! Прилагам им тактиката на бесния юзър и с паническо натискане на всичко възможно преодолявам това неприятно съобщение.

Сокетииииии! Значи съм точното място. Дай ляв и десен, преден и заден. Диагонал де! Сега по близо до деругата. Ок, ок и още няколко пъти ок и всичко е зелено. О! Не! Забравих рамата. Къде и е рамата на корсата? А! На предното стъкло. Идеално, тъкмо ще ме имат и мен като бекграунд от отражението. Ток и жица!

Имам три мейла вече. И нито един не е „Браво Наде“! Винаги като започне с „Уважаеми Надежда“ не ми е хубаво. Не са ми дошли, както са ги изпратили май, но това да им е. Уведомяват ме, че съм ги известила. До-о-о-бре. Предлагат ми да премина съм самооценка. Стой! Е аз не бях ли там до сега?! Цъкам и съм пак на „дай ляв, дай десен“. Не му е мястото там, но се отнасям с разбиране. Друг може да си поглежда мейла преди да си довърши започнатото. Оферират ме да прикачвам документи. Е все пак някой може да си поглежда мейла…

Продължава да вали. Друга броня няма да упражнявам.

24 часа по - късно съм пак на Баучер. Сухо е. Дай ляв, дай десен, доближи леко, щрак на документите, трите мейла и имаме втора претенция. Удобничко. Като всичко онлайн. Час по късно претенцията е с номер, нищо че е събота. Но от мен се окачва ново действие. Мога да го извърша в следващите 48 часа. Е, не! Те работят в събота, аз ли ще ги бавя?!

Хвани ме за рама-та

Корсичката вече почива из Родопите. Но ще спре, защото не сме уцелили рамата. Под набит номер не се разбира табелка под стъкло. Гугъла помага. Има версия и за рамката на предната врата. Сигурно е това. Атачвам. В неделя не работят. И аз.

Понеделникът почва с нови мейли. Задължително по два-три. Не разбирам защо?! На едното съм „господине/госпожо“, другото „уважаеми Надежда“. Е, не е на добре! Указана съм отчетливо. Плакет с надпис също не става. Искаме си набития номер! На пода на пътническата седалка. Махнете стелките! Отворете капачето и снимайте смело. Оки. Значи пак на Баучер.

Е, не! Паднала ми се е корсичка без капаче! Този пластмасов правоъгълник определено не е капаче. Пък и на опън или на напън не реагира. Прилича на фабрична част от тапицерията на пода. Сега как да пробия дупка на пода на чужда кола?! Защо го направихте? Ще ме питат в районното. Търсех рамата ще има кажа аз…

Това момче от ДЗИ ме гъбарка май. А уж ми е градски. Не знае! Затова така. Щракам панорамно пода с липсващото капаче при много резолюция. Нишките на мокета се броят. Няма начин да не види че бърка.

Сряда е. Зарината съм от мейли. 5 до 10 часа. Вече ми е все едно как почват. Искат действия. Правя каквото мога, докато не ударя на „дай рамата“! О, не и диагонали пак! Защо?!?! Не приключихме ли въпроса с диагоналите още при завеждането?! Нали видях ОК!

Без десктоп там вече не пипам. Поне се виждат грешките. Атачвам, върти, timeout, пак timeout. Рифреша убива всичко. Градският не вдига. Дали не иска да си говори в мен?! От съпорта са любезни. Пак. Въпреки, че съм леко кофти за общуване. Пращам мейл. До всички. Драма! Интерфейсът не работи! Що не я заведох тая корсичка на истински ликвидатор?! Градският звъни обратно. Пращам му картинката с мокета. Връща ми я подписана. Дълбай тук!

Не! Ще си ходя на околовръстното. Да дълбаят на тяхна отговорност. Остава за петък. Помирих се. И звъни Ани. Отворила го е. Онова дето не прилича на капаче. Имам снимки на набития номер от всички гледни точки, … и фактура за нов маникюр. Хващам първия от поредните нови три мейла за действие. Работи. Атачвам всичко, което знам за тая рама. Нямам поле за маникюра! Ех!

Четвъртък сутрин е. Тихо е. И няма нито един нов мейл. Дали ми се получи?!

О, даааааа! Получило ми се е! В 10,20!

И сега сериозно за

Самоликвидацията на ДЗИ

1. Работи. Не идеално за личния ми вкус. Но като за начало е ок. Пък и приложенията се пишат за средностатистическия потребител. Не може да имам собствени претенции.
2. Добре е, че я има. Малко застрахователи имат. Пести време. Ползва се когато ти е удобно. Стига да е светло и да става за снимки. Най вече събота и неделя, когато истинските ликвидатори почиват.
3. Комуникацията с мейли ми е малко в повече. По един на действие с обяснение би ми стигнал. Ясно е, че единия е временен за действие, другия дава достъп до вече каченото. Но изисква усилия да се разбере. Дреболий.
4. Бързо е. Забавянето обикновено идва от юзъра.
5. Дали трябва набития номер на рамата?! Не го преценявам аз. Но каква е вероятността за една кола със същия регистрационен номер и два плакета за номер на рамата да има набит различен?! И по важното заслужават ли си човеко часовете за търсене и комуникация докато се намери?! Все пак приложението е за малки щети, за краен потребител с ликвидация в сервиз.
6. Хората зад приложението са търпеливи. Обясняват и остават спокойни въпреки идиотията на потребителя. Как го правят?! Аз не се харесвам като юзър! Ще те бутат докато се оправиш. Само трябва да не се отказваш.

А! И номера на рамата е точно там където ти казват!