Brokoза застраховките!

Честа практика (за съжаление дори препоръчвана от някой посредници и застрахователи) е вписването на признание за наличие или липса на вина при попълването на двустранен констативен протокол.

Неправило!

Не го правете. Предоставянето на такава препоръка е извън разписаното в действащата нормативна уредба и може да доведе до излишни затруднения при ликвидация. Защото:

Вината при застрахователно събитие съществува и без необходимостта едни от участниците да я призвана писмено

Вината е субективното отношение на дееца към извършеното от него деяние и последствията му. За разлика от наказателното право, при което вината трябва да бъде доказана (участниците са невинни до доказване на противното), при гражданската отговорност вината се предполага до доказване на противното. Разпоредбата за това се съдържа в чл. 45 от:

Закон на задълженията и договорите Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

При застрахователно събитие по гражданска отговорност, един от участниците задължително е виновен, без значение дали го признава или декларира върху протокола.

И когато единият от елементите на състава на гражданската отговорност е налице, достатъчно за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя, е да бъдат уточнени останалите четири. Това правите с протокола.

Как се попълва двустранен констативен протокол?

Двустранният протокол е акт за констатация на факти

Той следва да съдържа:

• Описание на фактите при които е възникнало събитието.
• Съгласие на страните относно описаните факти.

И нищо повече!

Застрахователят няма право след събитието да изисква авансово постигнато и несъгласувано с него, споразумение между страните и признаването на вина

Законодателят не е предвидили и застрахователят не може да изисква, без предварително да ви е уведомил за това, актът за констатация да съдържа отказ от лични права, респективно признаване на чужди. Съгласието с обстоятелствата при които е възникнало събитието не представлява признаване на права и задължения на трети лица. (Последното се постига със спогодба, при която привличането на застрахователя като страна е задължително за да има обвързващо действието за него).

Просто казано:

• Няма нормативно задължение една от страните да декларира вина при попълване на ДКП. Ако признаването на вина беше необходимо изискване при попълването на ДКП, за него трябваше да има изрично поле. Съдържанието на документа е точно обратното. Над група данни 13, се съдържа текста "Не служи за признаване на отговорността"
• Споразумение между застрахован и пострадал (такова е признаването на вина, защото от него следват правата на пострадалия) има сила за застрахователя, само и единствено ако е била одобрена от него (чл. 434 от Кодекса за застраховане). Няма ограничение одобрението да бъде изисквано в последствие, например при предявяването на претенция. Но няма и гаранция, че то ще дадено. Сигурно е обаче, че признаването на вина превръща протокола в споразумение без участието на застрахователя, а това вече е нормативно разписан аргумент за отказ.
• Ако застрахователят има каквото и да е изискване, извън разписаното в нормите, то той следва да ви уведоми за него авансово (при сключване на полицата например), но не и в последствие - при предявяване на претенция. И това условие трябваше да е част от текста на полицата.

Единият участник в събитието не може да изисква от другия признаване на вина

Признаването на вина представлява отказ от право (при ПТП да бъдете компенсиран за претърпяна щета). Отказът може да бъде доброволен или принудителен. Като правото да вменява вина има само оправомощен по закон за това орган (при ПТП това е съда, а при нарушения с административна отговорност- Пътна полиция). Което и да е друго лице не може и няма правно основание да ограничава вашите права за компенсация по гражданска отговорност.